Читать «Захир» онлайн - страница 50

От една страна, искаше ми се да вярвам в това, което той казваше. От друга, сърцето ми достатъчно беше страдало и кървяло в разстояние на хиляда и една нощи, през които стоях буден в очакване да чуя как Естер отключва вратата, влиза и безмълвно ляга до мен. Бях си обещал, че ако някой ден това се случи, няма да я разпитвам за нищо, а само ще я целуна, ще й кажа „лека нощ, любов моя“ и на другия ден ще се събудим, хванати за ръце, сякаш този кошмар никога не се е случвал.

Роберто пристигна с пиците — като че ли воден от някакво шесто чувство, се бе появил точно в момента, когато исках да спечеля време, за да мисля.

Отново погледнах Михаил. Успокой се, обуздай сърцето си, иначе ще получиш инфаркт! Изпих цяла чаша вино на екс и забелязах, че и той направи същото.

Защо ли беше нервен?

— Вярвам в това, което ми казваш. Имаме достатъчно време, за да разговаряме.

— Ти ще поискаш от мен да те заведа при нея.

Бе отгатнал намеренията ми и сега трябваше да започна отначало.

— Да, ще поискам. Ще се опитам да те убедя. Ще направя всичко възможно, за да успея. Но не бързам, имаме по една пица пред нас. Искам да науча нещо повече за теб.

Забелязах, че ръцете му треперят и той се опитва да се овладее.

— Аз имам мисия. До този момент все още не съм я изпълнил, но имам още доста дни пред себе си.

— Вероятно мога да ти помогна.

— Можеш да ми помогнеш. Всеки може да ми помогне, стига да помогне на Енергията на любовта да се разпръсне по света.

— Мога да направя и повече.

Не исках да му предлагам нищо повече, за да не си помисли, че се мъча да купя верността му. Трябваше да съм безкрайно предпазлив. Той можеше да казва истината, но можеше и да лъже, опитвайки се да се възползва от мъката ми…

— Познавам само един вид любовна енергия — продължих аз. — Чувството, което изпитвам към жената, която си тръгна… или по-скоро се отдалечи от мен и сега ме очаква. Ако мога да я срещна отново, ще бъда щастлив. А светът ще стане по-хубав, защото една душа ще бъде доволна.

Той погледна към тавана, после към масата, а аз позволих на мълчанието да продължи колкото се може по-дълго.

— Чувам глас — каза той накрая, без да има смелостта да ме погледне.

Голямото предимство на един писател, който говори за духовното в книгите си, е, че винаги контактува с хора, които имат някаква дарба. Някои от тези дарби са действителни, други са измислени, някои от хората се опитват да се възползват от тях, други ме проверяват. Видял съм много изненадващи неща и не се съмнявам ни най-малко, че чудеса се случват, че всичко е възможно, че човек започва да преоткрива онова, което е забравил — вътрешната си сила.

Проблемът бе, че сега не беше най-подходящият момент да разговаряме на тази тема. Интересуваше ме единствено Захирът. Исках Захирът отново да започне да се нарича Естер.

— Михаил…

— Истинското ми име не е Михаил, а Олег.

— Олег…

— Михаил е името, което избрах, когато реших да възкръсна за живот. Името на архангела воин с огнения меч, който проправя път, за да може — как ги наричаш ти самият? — „воините на светлината“ да се срещнат. Това е моята мисия.