Читать «Захир» онлайн - страница 114

След като присъствах на тази сцена в разстояние на десет минути, като през това време никой от групата не ме заговори, отидох в един бар, купих две бутилки водка, върнах се и излях рома в канавката. На Анастасия жестът ми като че ли й хареса и аз се опитах да завържа разговор с нея:

— Можеш ли да ми обясниш защо ви е този пиърсинг?

— А на вас защо са ви бижутата? Обувките с високи токчета? Защо жените ви носят деколтирани рокли през зимата?

— Това не е отговор.

— Имаме пиърсинг, защото сме новите варвари, превземащи Рим. И тъй като никой не носи униформа, трябва да имаме нещо, по което да се познава, че принадлежим към нашествениците.

Думите й прозвучаха така, сякаш тези младежи изживяваха много важен исторически момент; но за онези, които сега се прибираха вкъщи, не бяха нищо друго освен една банда безпризорни безделници, които изпълваха улиците на Париж, смущаваха туристите (а те бяха много важни за местната икономика) и довеждаха до лудост родителите си, които им бяха дали живот, а не можеха да ги контролират.

И аз бях като тях преди години, когато хипи движението се опитваше да покаже силата си — мега рок концертите, дългите коси, пъстрите дрехи, символът на викингите, пръстите във формата на V, означаващи „мир и любов“. Накрая хипитата се превърнаха според Михаил в поредния продукт за консумация, изчезнаха от лицето на земята, унищожиха иконите си.

По улицата вървеше някакъв мъж. Младежът с кожените дрехи и безопасните игли се приближи до него с протегната ръка. Искаше пари. Но вместо да ускори крачка и да измърмори нещо от рода на „нямам дребни“, мъжът спря, изгледа всички и заговори на висок глас:

— Събуждам се всеки ден с мисълта, че имам дълг от около сто хиляди евро заради жилището си, заради икономическата ситуация в Европа, заради разточителността на жена ми! С други думи, намирам се в по-лошо положение от вашето, освен това съм и много по-изнервен! Не бихте ли ми дали поне една монета, за да намалите дълга ми?

Лукреция — за която Михаил бе споменал, че му е приятелка — извади банкнота от петдесет евро и я даде на мъжа.

— Купете си малко черен хайвер. Нали трябва да си доставите малко радост в окаяното си съществуване.

Мъжът прие това като нещо съвсем нормално, благодари и се отдалечи. Петдесет евро! Италианката имаше в джоба си банкнота от петдесет евро! А стояха на улицата и просеха!

— Достатъчно за днес — каза младежът с кожените дрехи.

— Къде отиваме сега? — попита Михаил.

— Да търсим другите. На север или на юг?

Анастасия реши да тръгнем на запад; нали ми бе казано, че тя развивала дарбата си и щяла да се погрижи за всичко.

* * *

Минахме край кулата „Сен Жак“, където преди много столетия са се събирали поклонниците на път за Сантяго де Компостела. Минахме и край катедралата „Нотр Дам“, където открихме още неколцина от „новите варвари“. Водката свърши и аз отидох да купя още две бутилки, макар и да не бях сигурен дали всички от групата са пълнолетни. Никой не ми благодари, приеха го като нещо съвсем нормално.