Читать «Захир» онлайн - страница 112

Михаил говореше за нещо, което бях забелязал и което с всеки изминал ден вземаше все по-големи размери: младежи, облечени по този начин, с мръсни, но изключително екстравагантни дрехи, вдъхновени от военни униформи или от научнофантастични филми. Всички имаха пиърсинг. Прическите им бяха различни. Много често подобни групички водеха със себе си по една немска овчарка със страшен вид. Преди време бях попитал един приятел защо винаги водят куче, а той ми отговори — не знам дали е истина, — че така не рискуват да бъдат арестувани, защото полицаите няма къде да държат кучето.

Започнаха да си подават бутилка водка — пиеха същото нещо, когато бяхме с просяците, и се запитах дали не се дължи на произхода на Михаил. Отпих една глътка, представяйки си какво ли биха си помислили хората, ако ме видеха тук.

Реших, че може би ще си кажат: „Сигурно проучва нещо за новата си книга“, и се успокоих.

— Готов съм да отида при Естер, но ми трябва малко повече информация, защото изобщо не познавам страната ти.

— Ще дойда с теб.

— Какво?

Това не го бях предвидил. Представях си пътуването като завръщане към всичко онова, което бях изгубил вътре в себе си. Завръщане, което щеше да приключи някъде в азиатските степи — един много интимен, много личен акт, без свидетели.

— Ще дойда, ако ми платиш билета, разбира се. Но трябва да се върна в Казахстан, изпитвам носталгия по родината си.

— Но нали ти работиш тук? Не трябва ли всеки четвъртък да бъдеш в ресторанта заради спектакъла?

— Държиш да го наричаш спектакъл. Вече ти казах, че е просто среща, чрез която възкресяваме това, което сме изгубили: традицията да разговаряме. Но не се безпокой, Анастасия — и той посочи момичето с пиърсинг на носа — развива дарбата си и ще се погрижи за всичко, докато ме няма.

— Той ревнува — каза Алма, жената, която удряше дайрето и разказваше истории към края на „срещата“.

— Логично е — намеси се този път другото момче, облечено изцяло в кожени дрехи с метални синджири, безопасни игли и украшения, подобни на ножчета за бръснене. — Михаил е по-млад, по-хубав, има по-дълбока връзка с Енергията.

— Но не е нито толкова известен, нито толкова богат, нито толкова тясно свързан с властимащите — каза Анастасия. — От женска гледна точка нещата се уравновесяват и двамата имат еднакви шансове.

Всички освен мен се разсмяха, а бутилката с водка направи още една обиколка. Учудвах се на себе си: от много години не бях седял на земята на някоя парижка улица и сега това ми доставяше удоволствие.

— По всичко личи, че вашето племе е по-голямо, отколкото си мислите. Разпръснато е от Айфеловата кула до град Тарб, където бях наскоро. Не мога да разбера какво точно се случва.

— Мога да ти гарантирам, че се простира по-далеч и от Тарб и следва такива интересни пътища като пътя до Сантяго например. Членовете му заминават някъде във Франция или в Европа, заклевайки се, че ще бъдат част от едно общество, което е извън обществото. Боят се да не би един ден да се върнат по домовете си, да започнат работа, да се оженят — ще се борят срещу това колкото е възможно по-дълго. Едновременно са и бедни, и богати, но парите не ги интересуват особено. Съвсем различни са от останалите, но когато вървят по улиците, хората се преструват, че не ги виждат, защото се страхуват.