Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 90
Паулу Коелю
— Нищо. Промених решението си.
— Детето те накара да промениш решението си, но трябва да продължиш.
Атина бавно вдигна глава. Лицето й беше на друга жена, чужда.
— Няма да говоря.
— Добре. Тогава вие — и тя посочи възрастния актьор — отидете утре на лекар. Това, дето не можете да спите и по цяла нощ ходите напред-назад до тоалетната, е сериозно. Имате рак на простатата.
Човекът пребледня.
— А вие — и посочи режисьора — приемете сексуалната си ориентация. Не се страхувайте. Приемете, че ненавиждате жените и си падате по мъже.
— Какво говорите…
— Не ме прекъсвайте. Не казвам това заради Атина. Просто говоря за вашата сексуалност. Вие обичате мъжете и не мисля, че в това има нещо лошо.
— А ти — и посочи мен — ела тук. Застани на колене пред мен.
Страхувайки се от Андреа, срамувайки се от всички, аз направих каквото искаше.
— Наведи главата си. Нека докосна тила ти.
Усетих натиска на пръстите й, но нищо повече. Останахме така около минута. После ми нареди да стана и да се върна на мястото си.
— Повече никога няма да ти се налага да вземаш хапчета, за да заспиш. От днес нататък сънят ти ще се върне.
Погледнах към Андреа. Мислех, че тя ще направи някакъв коментар, но нейният поглед беше уплашен колкото и моят.
Една от актрисите, може би най-младата, вдигна ръка.
— Искам да говоря, но трябва да знам към кого се обръщам.
— Към Агия София.
— Искам да знам дали…
Беше най-младата актриса в трупата. Огледа се засрамено, но режисьорът й кимна да продължи.
— …дали майка ми е добре.
— Майка ти е до теб. Когато вчера излезе от къщи, тя направи така, че да забравиш чантата си. Ти се върна, за да я вземеш, но тогава установи, че ключът е в дома ти и нямаше как да влезеш. Отне ти цял час, докато намериш ключар, въпреки че можеше да отидеш на срещата, да се видиш с човека, който те чакаше, и да си уредиш работата, която искаше. Но ако всичко това се беше случило, както го бе планирала сутринта, след шест месеца щеше да загинеш при автомобилна катастрофа. Забравената вчера чанта промени живота ти.
Момичето се разплака.
— Още някой да иска да попита нещо? Вдигна се друга ръка. Беше режисьорът.
— Той обича ли ме?
Значи беше вярно. Историята с майката на момичето предизвика вихър от емоции в стаята.
— Въпросът ви е погрешен. Това, което трябва да знаете, е дали можете да дадете любовта, от която той се нуждае. А онова, което ще се случи или няма да се случи, ще е отплата в еднаква степен. Достатъчно е човек да знае, че е способен да обича.
Ако не е той, ще е някой друг. Понеже вие сте открили извор и сте му позволили да избликне, сега той ще залее вашия свят. Не се опитвайте да стоите на безопасно разстояние, за да видите какво ще стане, нито пък искайте да сте сигурен, преди да направите първата крачка. Каквото дадете, такова ще получите в отговор, въпреки че понякога идва от място, откъдето най-малко сте го очаквали.
Думите й се отнасяха и за мен. Тогава Атина — или която беше там — се обърна към Андреа.
— Ти!
Кръвта ми застина.
