Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 73

Ти би отвърнала: „Не е съвсем така, дължеше се на танца.“

Но танцът е просто ритуал. А какво представлява ритуалът? Да се превърне монотонното в нещо различно, нещо с ритъм, което да може да канализира Божественото единство. Затова настоявам — бъди различна дори когато миеш чинии. Движи ръцете си така, че те да не повтарят един и същи жест, макар и да запазват ритъма.

Ако смяташ, че ще ти е от полза, опитай се да визуализираш образи — цветя, птици, дървета в някаква гора. Не си представяй единични картини като например свещта, върху която трябваше да се съсредоточиш при първото ти посещение тук. Опитай се да мислиш за нещо по-общо. И знаеш ли какво ще установиш? Че не ти си решила какви да бъдат твоите мисли.

Ще дам един пример с птиците. Представи си ято в полет. Колко птици видя? Единайсет, деветнайсет, пет? Ти имаш някаква представа, но не знаеш точния брой. В такъв случай откъде идва представата ти? Някой я е поставил в теб. Някой, който знае точния брой на птиците, дърветата, камъните и цветята. Някой, който в тези частици от секундата проявява грижа към теб и разкрива силата си.

Ти си онова, което вярваш, че си.

Недей да си повтаряш като онези хора, които вярват в „позитивното мислене“, че си обичана, силна и способна на всичко. Не е необходимо да казваш това, защото ти вече го знаеш. А когато се съмняваш — смятам, че често се случва в този стадий на развитие, — направи каквото ти предложих. Вместо да се опитваш да се изкараш по-добра, отколкото мислиш, че си, просто се смей. Надсмивай се над грижите и съмненията си. Гледай с насмешка на притесненията си. Отначало е трудно, но постепенно ще свикнеш.

Сега се върни и отиди при хората, които смятат, че знаеш всичко. Убеди се, че те имат право. Понеже всеки от нас знае всичко, само трябва да повярва.

Вярвай.

Групите са нещо много важно. Казах ти го в Букурещ, когато се видяхме за първи път. Тъй като те ни задължават да ставаме все по-добри. Ако си сама, можеш просто да се надсмиваш над себе си. Но когато си с други хора, ще се смееш и после веднага ще направиш нещо. Групите ни предизвикват. Групите ни дават възможност да разберем в какво сме силни. Групите пораждат колективната енергия, чрез която много по-лесно се достига до екстаз, защото той е заразен.

Ясно е, че групите могат и да ни погубят. Но това е част от живота. Така е устроен човек — да живее с другите. И ако някой не е успял да развие добре инстинкта си за оцеляване, значи не е разбрал нищо от онова, на което го учи Майката.

Ти имаш късмет, момиче. Една група те моли да я научиш на нещо, а това ще те превърне в учителка.

Херън Райъщ журналист

Преди първата си среща с актьорите Атина дойде в дома ми. Откакто публикувах статията за Сара, беше убедена, че я разбирам, нещо, което не беше съвсем вярно. Единствената ми цел беше да привлека вниманието й. Въпреки че се опитвах да приема, че има и някаква невидима реалност, способна да влияе върху живота ни, единствената причина, която ме тласкаше към това, беше любовта. Любов, която не приемах, но която продължаваше да се развива едва доловимо и в същото време пагубно.