Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 67

Поне се потвърди, че адресът й не е измислен.

Антоан Локадур, 74 г., историк, И Се Пе, Франция

Лесно е да идентифицираме Сара като още една от многото черни мадони, които съществуват по света. Сара-ла-Кали, както се нарича традиционно, е с благороднически произход и познава тайните на света. По мое мнение тя е още едно от проявленията на Великата майка, Богинята на сътворението.

И никак не ме изненадва, че все повече хора проявяват интерес към езическите обичаи. Защо ли? Защото Бог Отец винаги се свързва със строгостта на култа и с дисциплината. Докато Богинята Майка, тъкмо обратното, показва, че любовта стои над всички известни забрани и табута.

Явлението не е ново. Винаги когато религията прави догмите по-сурови, значителна група хора започват да търсят повече свобода в духовния контакт. Така е било и през средновековието, когато Католическата църква само е налагала ограничения и е издигала скъпи манастири. Като реакция се стигнало до появата на движение, което наричаме „магьосничество“. Опитвали са се да го унищожат, но въпреки това то е успяло да остави дълбоки корени и обичаи, оцелели през вековете.

В езическите традиции култът към природата е по-важен от преклонението пред свещените книги. Богинята е във всичко и всичко е част от нея. Светът е просто израз на нейната доброта. Съществуват много философски системи — като таоизмът и будизмът, — които премахват идеята за разграничаване между твореца и творението. Хората не се опитват да разгадаят тайните на живота, а да бъдат част от него. В таоизма и будизма, макар и без женската фигура, се изхожда от твърдението, че „всичко е едно“.

В култа към Великата майка онова, което ние наричаме „грях“ — обикновено грехът представлява нарушаване на условни морални норми, — вече не съществува. Сексът и нравите са по-освободени, защото са част от природата и не могат да бъдат смятани за плод на злото.

Новото езичество показва, че човек може да живее без институционализираната религия и същевременно да продължава своите духовни търсения, които да оправдаят съществуването му. Щом Бог е майка, значи просто трябва да се събираме и да я почитаме чрез ритуали, които да задоволяват нейната женска душа, включващи танци, огньове, вода, въздух, земя, песни, музика, цветя, красота.

През последните години това течение увлича все по-големи маси. Може би се намираме пред важен момент в световната история, когато духът най-сет-не се слива с материята, те стават едно цяло и се трансформират. Същевременно, предполагам, ще има яростна реакция от страна на организираните религиозни институции, които започват да губят вярващи. Фундаментализмът се разраства и вече е навсякъде.

Като историк аз се ограничавам до това да събирам данни и да анализирам този сблъсък между свободния култ и задължението да се спазват определени канони. Между Бог, който контролира света, и Богинята, която е част от света. Между хората, които се събират на групи за спонтанно отдаване на почит, и онези, които се затварят в кръгове, където ги учат какво трябва и какво не трябва да се прави.