Читать «Край река Пиедра седнах и заплаках» онлайн - страница 47

Бог е тук, сега, до нас. Можем да го съзрем в тази мъгла, в пръстта, по която стъпваме, в дрехите и обувките, които носим. Неговите ангели бдят над нас, докато спим, и ни помагат, когато се трудим. Достатъчно е да се огледаме около себе си, за да срещнем Бог.

Но тази среща не е лесна. Колкото повече Бог ни позволява да участваме в неговите тайнства, толкова по-объркани се чувстваме. Защото Той постоянно иска от нас да следваме мечтите си и сърцето си. А на нас ни е трудно да го направим, понеже сме свикнали да живеем по друг начин.

И накрая, за наше най-голямо учудване откриваме, че Бог иска ние да бъдем щастливи, защото Той е наш баща.

— И майка — вметнах аз.

Мъглата започна да се разсейва. Успях да видя малка селска къща, пред която някаква жена пренасяше дърва.

— Да, и майка — каза той. — За да имаш духовен живот, не е нужно да постъпваш в семинария, да постиш, да спазваш обет за въздържание и целомъдрие.

Достатъчно е да имаш вяра и да приемеш Бог. От този момент нататък всеки от нас става част от Неговия път, чрез нас Той извършва Своите чудеса.

— Той ми е говорил за вас — прекъснах го аз. — И ми обясни нещата по същия начин.

— Надявам се, че ще приемеш дарбата му — отвърна отецът. Защото невинаги е така, както ни учи историята. Озирис е бил убит в Египет. Гръцките богове постоянно са се карали заради жени или простосмъртни. Аптеките са прогонили Кецалкоатъл. Викингските богове са участвали в опожаряването на Валхала, двореца на бог Один, заради една жена. Исус е бил разпънат на кръст. Защо?

Не знаех какво да отговоря.

— Защото Бог е дошъл на Земята, за да ни покаже нашето собствено могъщество. Ние сме част от Неговия сън, а Той желае сънят му да има щастлив край. В такъв случай, ако приемем, че Бог ни е създал, за да бъдем щастливи, трябва да признаем, че ние сами сме си виновни за онова, което ни носи мъка или ни води към провал.

Ето защо винаги убиваме Бог. Било на кръста, на кладата, на заточение, било в сърцата ни.

— Но тези, които Го разбират…

— Те преобразяват света. С цената на много жертви.

Жената, която пренасяше дърва, видя отеца и се затича към нас.

— Благодаря ви, отче! — каза тя, като целуваше ръцете му. — Момчето излекува мъжа ми!

— Излекувала го е Светата Дева — отвърна отецът, ускорявайки крачка. — Той е само нейно оръдие.

— Той го излекува! Влезте, моля ви!

В същия миг си спомних за предишната вечер. Докато вървяхме към катедралата, някакъв човек ми бе казал: „Вашият приятел върши чудеса!“

— Бързаме! — каза отецът.

— Не, не бързаме — възразих аз, въпреки че много се срамувах да говоря на френски — език, който не владеех добре. — Студено ми е и ми се пие кафе!

Жената ме хвана за ръка и влязохме. Къщата беше уютна, без излишен лукс: стените бяха от камък, а подът и таванът — от дърво. Пред запалената камина бе седнал мъж на около шейсет години.

Щом забеляза игумена, той стана, за да му целуне ръка.

— Недей! — спря го отецът. — Още не си оздравял напълно.

— Напълнях с десет килограма, но все още не мога да помагам на жена си — отвърна мъжът.