Читать «Край река Пиедра седнах и заплаках» онлайн - страница 21

„Кой знае, може би на Другата тази блуза не й харесва“, пошегувах се мислено.

След като вечеряхме със собствениците на къщата — ресторантите също бяха затворени през есента и зимата, — той ги помоли да ни дадат една бутилка вино, като обеща на сутринта да купи друга.

Облякохме си палтата, поискахме две чаши и излязохме.

— Хайде да седнем на ръба на кладенеца — предложих аз.

Седяхме и пиехме вино, за да прогоним студа и напрежението.

— Другият като че ли пак се е върнал у теб — пошегувах се. — Настроението ти нещо се развали.

Той се засмя.

— Казах, че ще намерим стая, и намерихме. Вселената винаги е на наша страна, когато се борим за мечтите си, колкото и смешни да изглеждат. Защото тези мечти са си наши и само ние знаем колко ни струва да мечтаем.

Мъглата, оцветена в жълто от уличната лампа, не ни позволяваше да видим другия край на площада.

Поех си дълбоко въздух. Въпросът не биваше да бъде отлаган повече.

— Трябва да поговорим за любовта — започнах аз. -Не можем да избягваме повече тази тема. Ти знаеш как се чувствам през последните дни.

Ако зависеше от мен, не бих повдигнала въпроса. Но след като това вече бе сторено, не можех да престана да мисля върху него.

— Да обичаш е опасно.

— Знам — отвърнах аз. — Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.

Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят.

— Какво ужасно сравнение!

Сравнението наистина бе ужасно и изобщо не подхождаше на виното, на кладенеца, на средновековните къщи около малкия площад… Но това беше истината! Щом той бе извървял толкова много крачки към любовта, трябваше да узнае и рисковете.

— Ето защо трябва да обичаме само този, който би могъл да бъде близо до нас — завърших аз.

Той дълго остана загледан в мъглата. Като че ли не желаеше повече да плуваме в опасните води на разговора за любовта. Бях прекалено сурова, но нямаше друг начин.

„Темата е приключена“, помислих си. Трите дни, прекарани заедно, както и това, че през цялото време носех едни и същи дрехи, са го накарали да промени намеренията си. Женското ми самолюбие бе наранено, ала сърцето ми затуптя с облекчение.

„Нима наистина искам това?“

Започвах да усещам бурите, които ветровете на любовта носят със себе си. Започвах да забелязвам малка пролука в стената на бента.

Дълго стояхме при кладенеца и пихме, разговаряйки за собствениците на къщата, за светеца, основал селището, но не и за сериозни неща. Той ми разказа няколко легенди за църквата на другия край на площада, която едва се виждаше в мъглата.