Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 87

Оставаше единствено последният напън — да седна на петите си и кръстът бавно да се спусне по гърба ми и да потъне в дупката. Един-два камъка се разместиха, но сега самият кръст ми помагаше, тъй като не излезе от мястото, където бях натрупал пръст. Най-накрая по хлъзва-нето върху гърба ми разбрах, че основата се е повдигнала от камъните. Дойде последният момент. Приличаше ми на случката с водопада, когато трябваше да премина през водата. Най-трудният момент, защото човек се страхува да не изгуби — ще му се да се откаже, преди това да се е случило. Още веднъж осъзнах колко абсурдна е задачата ми — да изправям някакъв кръст, когато желанието ми е единствено да намеря меча си. С рязко движение го тласнах с гръб и кръстът се плъзна. В тоя момент отново разбрах, че съдбата управлява стореното от мен.

Зачаках да чуя как кръстът се сгромолясва от другата страна и разпилява събраните от мен камъни. Помислих, че тласъкът не е бил достатъчно силен и че ще падне върху мен. Но чух само глух звук от удар в дъното на дупката.

Бавно се обърнах. Кръстът стоеше прав. Все още се клатеше от тласъка. Няколко камъка се търкулнаха от купчината, но той нямаше да падне. Бързо върнах камъните на място и прегърнах кръста, за да спре да се клати. В този момент го почувствах жив и топъл. Бях сигурен, че е бил мой другар през цялото време, докато изпълнявах задачата си. Бавно го пуснах и с крак понаместих камъните.

Известно време се наслаждавах на делото си, но раните ме заболяха. Петрус още спеше. Приближих се до него и го побутнах.

Той се събуди внезапно и погледна към кръста.

— Много добре. — Това беше всичко, което ми каза. — В Понферада ще сменим превръзките ти.

Традицията

— Предпочитам да бях изправил някое дърво. Онзи кръст на гърба ми ме остави с впечатлението, че смисълът на търсенето е да бъдеш пожертвай в името на хората.

Огледах се. Моите собствени думи ми прозвучаха безсмислено. Случката с кръста беше нещо далечно, сякаш я бях преживял твърде отдавна, а не предишния ден. Не се връзваше с банята от черен мрамор, с хладката вода във ваната за хидромасаж и кристалната чаша с превъзходно вино риоха, от което бавно отпивах. Не виждах Петрус. Той беше в стаята на луксозния хотел, където бяхме отседнали.

— Защо точно кръст? — провикнах се аз.

— Много ми беше трудно да убедя служителите на рецепцията, че не си просяк — обади се той.

Смени темата, а аз от опит знаех, че няма смисъл да настоявам. Излязох от ваната, облякох дълъг панталон и чиста риза и отново превързах раните си. Бях свалил превръзките изключително внимателно. Очаквах да видя язви, но само коричката на една рана се бе откъртила и бе прокървила. Сега отново заздравяваше и аз се чувствах възстановен, в добро разположение на духа.

Вечеряхме в ресторанта на хотела. Петрус поръча специалитета на заведението — паеля валенсиана. Хранехме се мълчаливо и отпивахме от ароматната риоха. В края на вечерята той предложи да се поразходим.

Излязохме от хотела и се отправихме към гарата.