Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 74

И тогава Петрус ми преподаде УПРАЖНЕНИЕТО НА СЕНКИТЕ.

— Твоят проблем е мечът — каза той, след като ми обясни упражнението.

УПРАЖНЕНИЕ НА СЕНКИТЕ

Отпусни се.

В продължение на пет минути гледай сенките на хората и предметите край теб. Опитай се да разбереш точно коя част на човека или предмета хвърля сянката.

В следващите пет минути продължавай да правиш същото, но междувременно установи проблема, конто искаш да разрешиш, и потърси всички погрешни негови решения.

Последно, още пет минути наблюдавай сенките и си помисли какви правилни решения са останали. Едно по едно ги отхвърляй, докато накрая откриеш единственото вярно решение на проблема.

Съгласих се.

— В такъв случай направи упражнението още сега. Ще отида да се поразходя. Знам, че като се върна, вече ще имаш вярното решение.

Сетих се колко бързаше Петрус тия дни. Спомних си и целия ни разговор в запустелия град. Сякаш печелеше време за някакво свое решение. Оживих се и започнах да изпълнявам инструкциите му.

Първо направих упражнението по дишане, за да вляза в хармония с околната среда. После засякох петнайсет минути по часовника и се загледах в сенките наоколо. Сенки на рухнали къщи, на камък, на дърво, на стария кръст зад мен. Гледайки сенките, осъзнах колко трудно е да се определи с точност частта, чиято е сянката. Никога не се бях замислял за това. Няколко прави греди приличаха на правоъгълни предмети, а един камък с неправилна форма изглеждаше овален в сянката си. Правих това през първите десет минути. Не ми беше никак лесно да се концентрирам, тъй като упражнението запленяваше. Тогава започнах да мисля за неправилните решения по намирането на моя меч. Имах безброй хрумвания — от това да взема автобус до Сантяго, до онова да звънна на жена си и чрез емоционално изнудване да узная мястото, където го е скрила.

Когато Петрус се върна, аз се усмихвах.

— Е? — попита той.

— Разбрах как Агата Кристи пише криминалните си романи — пошегувах се. — Тя превръща най-малко вероятната хипотеза във вярната. Сигурно е била запозната с упражнението на сенките.

Петрус попита къде е мечът ми.

— Първо ще ти опиша най-погрешния извод, до който стигнах, гледайки сенките — че мечът не е по Пътя на Сантяго.

— Ти си гений. Разбрал си, че от толкова време вървим по следите на твоя меч. Мислех, че са ти го казали още в Бразилия.

— При това на сигурно място — продължих, — където жена ми няма достъп. Допуснах, че е на открито. Вероятно така успешно се вписва в средата, че не се вижда.

Този път Петрус не се засмя. Аз продължих:

— И тъй като най-абсурдно ми се стори да е на някое многолюдно място, значи се намира на почти пусто място. А за да е възможно и малкото хора, които го виждат, да не могат да го различат от типичните испански мечове, трябва да е някъде, където никой не разпознава стиловете.

— Мислиш ли, че е тук? — попита той.

— Не, не е тук. Най-неподходящо би било да правя упражнението там, където е мечът. Тази хипотеза отхвърлих още на мига. Но сигурно е в град, който прилича на този. Не може да е в запустял град, тъй като меч в запустял град би привлякъл вниманието на поклонници и пътуващи. Скоро би увиснал да краси стената на някой бар.