Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 66

Чукът не би имал смисъл в живота, ако не съществуваха пироните, които да закове. Но дори н тогава чукът би бил безполезен, ако само си мислеше: „Аз мога да забия онези пирони с два удара.“ Чукът трябва да влезе в действие. Да се отдаде на ръката на своя притежател и да бъде използван по предназначение.

Спомних си думите на Учителя в Итатиая: „Който има меч, трябва непрекъснато да го поставя на изпитание, за да не ръждяса в ножницата.“

— Водопадът е място, където ще можеш да приложиш всичко, научено до момента — каза моят водач. — Има нещо, което е в твоя полза — знаеш датата на смъртта си. Така страхът няма да те вцепени, когато се наложи бързо да решиш къде да потърсиш опора. Но помни, че ще боравиш с вода и трябва да извлечеш от нея всичко необходимо. И не забравяй да забиеш нокът в палеца си, ако те завладеят лоши мисли, И най-вече, че във всеки момент от катеренето трябва да се уповаваш на Все-поглъщащата любов, защото тя ще те води и ще оправдава стъпките ти.

Петрус млъкна. Свали ризата и бермуците си и остана съвсем гол. После влезе в студената вода на езерцето, намокри се целият и разпери ръце към небето. Видях колко му е приятно да чувства свежестта на водата и дъгичките от капчиците край себе си.

— Още нещо — каза той, преди да се скрие зад водната завеса. — Този водопад ще те научи как да бъдеш Учител. Аз ще се кача, но между теб и мен ще има водна завеса. Ще се кача, без ти да можеш да видиш къде точно поставям ръцете и краката си. Така както ученикът никога не е в състояние да повтори стъпките на своя водач. Защото всеки има свой собствен поглед върху живота и свой собствен начин да преодолява трудностите и да постига успехите. Да обучаваш означава да покажеш, че нещо е възможно. Да научаваш е да го направиш възможно за себе си.

Повече нищо не каза. Влезе под водопада и започна да се катери. Аз можех да видя единствено силуета му като през мътно стъкло. Но беше ясно, че се катери. Бавно и непоколебимо той напредваше към върха. Колкото по-близо беше до него, толкова повече се страхувах, защото щеше да настъпи моментът и аз да направя същото. Накрая дойде и най-ужасният момент — да се покаже от водопада, без да се подпира с ръце на скалата. Силата на водата вероятно го тласкаше надолу. Главата му обаче изникна отгоре и падащата вода стана неговият сребрист плащ. Гледката трая съвсем кратко, тъй като той бързо изтласка цялото си тяло нагоре. Някак успя да се вкопчи в платото, но все още беше във водния поток. За миг го изгубих от поглед.

Най-сетне Петрус се появи на брега. Беше мокър и тялото му блестеше под слънчевата светлина.

— Хайде! — извика, ръкомахайки. — Сега е твой ред. Сега беше мой ред. Или навеки трябваше да се откажа от меча си.

Свалих всички дрехи и отново се помолих на Девата на Пътя. После се гмурнах с шава във водата. Беше ледена и тялото ми се скова, но веднага след това изпитах приятно усещане — бях жив. Без много да му мисля, се запътих към водопада.