Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 6

По средата на пътя тя спря, върна се до масата, където седях, и ме целуна. Дълго ме гледа, без да промълви и дума. Внезапно осъзнах, че съм в Испания и че не мога да се върна назад. Дори и с ужасяващата яснота, че имам много възможности да се проваля, вече бях направил първата стъпка. Тогава я прегърнах нежно, преизпълнен с обич, и докато тя беше в прегръдките ми, се молех за всичко на всички, в които вярвах, молех се да ми дадат сили да се върна при нея с меча.

— Хубав меч, видя ли? — чух някакъв женски глас откъм съседната маса, след като останах сам.

— Спокойно — отвърна мъжки глас, — Ще ти купя съвсем същия. В магазините за сувенири тук, в Испания, има хиляди такива.

След като карах един час, натрупаната през нощта умора започна да се проявява. Августовската жега беше така убийствена, че дори движейки се по ненатоварен път, колата започна да прегрява. Реших да спра в някакво градче, което според табелите по пътя беше национален паметник. Докато се катерех по стръмния склон, който водеше натам, започнах да си припомням всичко, научено за Пътя на Сантяго.

Така както мюсюлманската традиция повелява всеки вярващ поне веднъж през живота си да измине пътя на Мохамед от Мека до Медика, по същия начин през първото хилядолетие на християнството са били познати три пътя, смятани за свещени и даващи благословии и опрощение на онзи, който извърви някой от тях. Първият път водел до гроба на свети Петър в Рим, поклонниците имали за символ кръст и били наричани римопоклонници. Вторият път водел до Божи гроб в Йерусалим. Онези, които поемали по този път, имали за символ палмови клонки, с каквито Христос бил приветствай при влизането си в града. Съществувал и трети път, който водел към мощите на свети апостол Яков, погребан на Пиренейския полуостров, на мястото, където една нощ някакъв овчар видял ярка звезда над полето. Според легендата не само свети Яков, но и самата Дева Мария били там дълго след смъртта на Христос, разнасяйки словото на евангелиста и призовавайки хората да приемат вярата. Мястото останало да носи името Компостела — полето на звездата — и на него веднага възникнал град, който започнал да привлича поклонници от целия християнски свят. Тези поклонници, които изминавали третия свещен път, били наречени пилигрими. Техният символ била една мидена черупка.

През своя златен период, XIV век, Млечният път (наричали третия път и така, понеже нощем поклонниците се ориентирали по тази галактика) бил изминаван годишно от над милион души, дошли от всички краища на Европа. И до ден-днешен мистици, вярващи и изследователи изминават пеш седемстотинте километра, делящи френския град Сен Жан Пие-дьо-Пор от катедралата в Сантяго де Компостела в Испания. Благодарение на френския свещеник Аймерик Пико, който през 1123 г. изминал пътя до Компостела, пътят, който днес извървяват поклонниците, е същият като средновековния, изминат от Карл Велики, свети Франциск от Асизи, Исабел Кастилска и наскоро от папа Йоан XXIII, както и много други.