Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 38

Стигнахме до някакъв хотел в осем вечерта. Макар и по-слабо, все още се намирах в онова блажено състояние. Собственикът поиска паспорта ми, за да направи регистрацията, и аз му го подадох.

— Вие сте от Бразилия? Вече съм ходил там. Бях отседнал в един хотел на плажа Ипанема.

Абсурдното му изказване ме върна към действителността. Насред Пътя на Сантяго, в построено преди много векове село, имаше хотелиер, който познава плажа Ипанема.

— Готов съм да разговаряме — казах на Петрус. — Трябва да знам какво се случи днес. Всичко.

Блаженството бе отминало. На негово място отново се появи разумът със страха от непознатото и със спешната и абсолютна необходимост отново да стъпя на земята.

— След вечеря — каза той.

Петрус помоли собственика на хотела да включи телевизора, но без звук. Каза, че това е най-добрият начин да го слушам, без да задавам въпроси, понеже част от мен щяла да следи какво става на екрана. Попита докъде помня случилото се. Аз отвърнах, че помня всичко, освен как сме стигнали до извора.

— То е без значение — каза той.

По телевизията започна филм за някогашните въглекопачи. Хората бяха облечени в дрехи от началото на века.

— Вчера, когато усетих колко бърза твоят Пратеник, разбрах, че по Пътя на Сантяго започва битка. Ти си тук, за да откриеш твоя меч и да усвоиш практиките на РАМ. Но винаги когато водач помага на поклонник, има поне едно обстоятелство, което убягва и на двамата. То е нещо като практически тест върху преподаваната материя. В твоя случай се оказа срещата ти с кучето.

Подробностите от схватката и причината за натрупването на демони у едно животно ще ти обясня по-късно. Важното в момента е да разбереш, че онази жена беше свикнала с проклятието. Бе го възприела като нормално състояние и мизерията в нейния живот й се струваше нещо добро. Научила се бе да се задоволява с малко, при положение че животът е щедър и винаги иска да ни предложи повече.

Когато прогони демоните на онази нещастна женица, ти наруши баланса в нейния свят. Онзи ден си говорихме за жестокостта, която някои хора са в състояние сами да си причинят. Често, когато се опитваме да им покажем доброто, да им покажем колко щедър е животът, отхвърлят идеята, сякаш идва от дявола. Те не обичат да искат много от живота, защото се страхуват от поражението. Но онзи, който реши да поведе Справедливата битка, трябва да гледа на света като на неизмеримо съкровище, което трябва да бъде открито и завзето.

Петрус ме попита дали зная какво търся там, по Пътя на Сантяго.

— Търся меча си — отвърнах.

— А за какво ти е притрябвал този меч?

— Защото той ще ми донесе силата и познанието на Традицията.

Усетих, че отговорът ми не му допадна особено. Но той продължи:

— Ти си тук, за да търсиш някаква награда. Престраши се да помечтаеш и направи всичко възможно да превърнеш мечтата си в реалност. Трябва да знаеш какво ще предприемеш с меча си и това трябва да ти се изясни напълно, преди да сме го открили. Има едно нещо в твоя полза — ти търсиш наградата. Тръгнал си по Пътя на Сантяго, понеже искаш да бъдеш възнаграден за усилието. Вече установих, че изпълняваш всичко, на което те уча, търсейки да постигнеш някаква практическа цел. Това е крайно положително.