Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 21

Нямам никакво намерение да посещавам звездите от вашия списък.

С времето осъзнах, че колкото е по-голяма скоростта на кораба, толкова повече в моя полза ще работи Теорията на относителността. Ако спирам на всеки десет-петнадесет светлинни години за да спускам сонда, така както го искате вие, ще изгубя двеста години в това занимание и няма да стигна доникъде. Но ако насоча кораба в една точка и продължа без да спирам, мога да натрупам неимоверно висок тау-фактор. Според моите изчисления, ако поддържам неизменно ускорение от една гравитационна единица, бих могъл да достигна галактическото ядро за двадесет и една години корабно време. Знаеш ли, Пирс, просто не можех да устоя на изкушението. Ти беше този, който ме нарече турист, не помниш ли? И така, звездите от галактическото ядро не са като тези по края. Скупчени са на разстояние от половин светлинна година една от друга, ако може да се вярва на вашите теории. Доста интересна гледка ще бъде.

Така че, смятам да се захвана със самостоятелни изследвания. Възможно е да се натъкна на някоя от вашите планети с редуцирани атмосфери и тогава ще спусна над нея сонда. Може и да не го сторя. Ще се видим след приблизително седемдесет хиляди години, по вашето летоброене. Дотогава нищо чудно безценната ви Държава да се е разпаднала или да са възникнали нови колонии и някои от тях да воюват с вас. Смятам да се присъединя към тях. Или пък… — Корбел се замисли и почеса нос. — Ще трябва да го проверя на компютъра. Но дори и да не ми хареса нито един от вашите светове, когато се върна, винаги ще мога да се отправя към Магелановия облак. Едва ли ще ми отнеме повече от двайсет и пет години. Корабно време.

ВТОРА ГЛАВА

ДОН ЖУАН

1

За Корбел названията имаха особено значение. Останал сам, в своята миниатюрна вселена, отделен от човечеството, с единствен събеседник — компютърът с ласкав глас, Корбел се зае да окачва табелки на всичко.

Нарече себе си Джейбии Корбел, както обичаше да му викат в предишния живот.

Да, това решение беше важно. От известно време мислеше за себе си, като за Корбел Модел II (мъртволед, или престъпникът с промит мозък: иначе казано Марко Тотев). Отказа се от това название след като формата на носа престана да го тревожи и привикна с усещанията на новото си тяло. За щастие, в кораба нямаше никакво огледало.

Това, което нарече Кухнята, беше всъщност само една стена с множество отвърстия и екран за менюто. Отсрещната стена получи прозвището Гимнастическия клуб — тук бяха разположени уредите за упражнения, крановете и отдушниците — когато имаше нужда от баня или сауна. Ъгълът с медицински диагностично-лечебни прибори определи като болница „Горска морава“. До болницата се намираше хибернационната камера.

Пилотската кабина представляваше куха сфера, със забележително по рода си кресло точно в средата, заобиколено от контролен пулт под формата на подкова. До креслото се стигаше по една тясна пътечка от метална мрежа. Креслото владееше невероятно разнообразие от положения, а освен това правеше страхотни масажи. Сферичната стена можеше да изчезва, разкривайки черното небе, и създаваше илюзията че Корбел и пилотската кабина се носят сами в космоса. Можеше също да прожектира учебници по астрономия, астрофизика, история на Държавата или подробни чертежи на кораба.