Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 20

Не такъв бе първоначалният му план. В действителност, възнамеряваше да промени посоката, едва когато стигне на половината път до звездата на Ван Маан. Така щеше да разполага с преднина от петнадесет години, в случай, че е сбъркал в предположенията си и Държавата е в състояние да го спре.

Трябваше да се откаже от подобна предвидливост. След трийсет години Пирс може да е умрял и да не научи за това, което е направил Корбел — а подобна мисъл за него беше направо непоносима.

Някъде към далечните граници на системата тягата намаля и спадна почти до нула. Протонният поток тук бе съвсем слаб. Все пак бе достатъчен, за да повишава макар и бавно скоростта на полета и това беше най-важното. Колкото по-бързо се движеше, толкова по-голям щеше да бъде протонният приток. Вече беше поел на път.

Намираше се отвъд Плутон, когато за пръв път чу гласът на контрольора:

— Говори Пирса за Държавата. Отговаряй, Корбел. Повреда ли имаш? Можем ли да ти помогнем? Не разполагаме със спасителен кораб, но можеш да се посъветваш с нас. Пирса за Държавата, Пирса за Държавата…

Корбел се усмихна напрегнато. Пирса? За времето на полета контрольорът очевидно бе позабравил наученият, с помощта на РНК-инжекциите език, или пък нещо го тревожеше.

Корбел изгуби двадесет минути, докато ориентира сигналния лазер към лунната база. Лъчът бе твърде тънък, за да позволи бързо насочване. След като го нагласи, той отвърна:

— Тук е Корбел за себе си, Корбел за себе си. С мен всичко е наред. Вие как сте?

Все повече се занимаваше с компютъра. Едно нещо го притесняваше — завръщането в Слънчевата система. Възнамеряваше да отсъства доста по-дълго, отколкото беше предвиждала Държавата. Ами ако на Луната не живее никой, когато се завърне?

Проблемът не беше от лесните. Ако успее да стигне Луната с резервно гориво (при условие, че не възникнат аварийни ситуации), лесно ще навлезе в земна орбита. Корабът бе създаден да издържа на огромни натоварвания — включително и при метеорно навлизане в атмосферата. Но каквото и да стореше, маневрените двигатели не бяха в състояние да го приземят.

Освен ако не се раздели с част от кораба. На такъв етап генераторите на рам-поле едва ли ще са му нужни… Е, като му дойде времето, ще го измисли. Разполагаше с цяла вечност.

Отговорът от Луната пристигна след девет часа.

— Пирса за Държавата. Корбел, не те разбираме. Намираш се встрани от курса. Първата ти цел е звездата на Ван Маан. Вместо това се насочваш към Сагитариус. В тази посока няма система с планети, подобни на Земята. Какво, по дяволите, смяташ че вършиш? Повтарям. Пирса, за Държавата, Пирса…

Корбел се опита да го изключи. Не бяха го учили как се прави по време на подготовката. Накрая се сети и нареди на компютъра да изключи приемника.

След известно време, насочи отново лазера към лунната база и започна да предава.

— Говори Корбел за себе си, Корбел за себе си. Омръзна ми да ви слушам всеки път, когато реша да ви кажа нещо. Това е последният ми разговор с вас.