Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 18

Корбел приключи с външния преглед без да открие нови повреди. Нищо чудно — човешкото око едва ли беше по-чувствително от многобройните прибори и датчици, които следяха състоянието на кораба.

Въздушният шлюз беше оборудван с тройна врата, не толкова за да запази въздуха, колкото да го подсигури в случай, че по някаква причина бъде изгубен външният люк. Корбел спусна люка зад себе си, изчака да пламнат зелените индикатори и след това отвори вътрешната врата. Миг преди да разкопчее шлема хвърли поглед към датчиците под брадата му.

Вакуум?

Той замръзна. Корабните индикатори показваха, че атмосферата е нормална. Тези на скафандъра твърдяха, че е обкръжен от вакуум. На кое да вярва? Едва сега си спомни, че при влизането не бе чул познатото свистене. Доколко звукоизолиращ беше неговият скафандър?

Колко типично за Пирс — нагласил е клопката, а сега го наблюдава и чака да види, дали ще свали шлема. Е, какво да прави?

Аха! Корбел напипа водния кран и го отвъртя. В лунната гравитация водната струя се разпиля по странен начин. Но не се изпари.

Дали неизправността на скафандъра се броеше за повреда на кораба?

Корбел смъкна шлема и продължи огледа.

Нямаше никаква възможност да провери генераторите на рам-поле, без да предизвика хаос и разрушения в линейния ускорител. Прегледа само индикаторите, сетне се съсредоточи върху механизмите на животоподдържащата система. Хлорофилните клетки на въздушната инсталация бяха в чудесно състояние. Но нещо не беше съвсем наред с урейния абсорбатор. Работата беше доста мръсна и той я отложи.

Не след дълго реши, че е време да приключи с техническия преглед. Може би другите бяха пропуснали нещо. В края на краищата, това бе неговият кораб, неговият живот.

Хибернационната камера приличаше на огромен ковчег, досущ като онзи, в който бе прекарал двеста години. Корбел потрепери при мисълта за времето, прекарано в течен азот. Зачуди се отново, дали истинският Джеръм Корбел не е мъртъв, сетне поклати глава и отново се зае за работа.

С хибернационната всичко беше наред. Продължи нататък.

Компютърът се държеше доста странно.

С всеки измитат миг Корбел се чувстваше по-напрегнат. Най-сетне откри микроскопично прекъсване в една от веригите на свръхпроводника, толкова малко, че електрическият импулс протичаше свободно, макар и по индукция. Копелета! Облече скафандъра и се върна да докладва.

Пазачът го изслуша, консултира се с пилота и се обърна към Корбел:

— Справил си се добре. Можеш да довършиш с изпускането на водородните пари, а ние ще оправим другите повреди.

— Нещо не е наред със скафандъра ми.

— На борда има друг.

— Нуждая се от известно време, за да поработя с компютъра. Искам да съм сигурен, че с него всичко е наред.

— Ние ще го поправим. Приключиш ли с изпускането на парата — поемаш.

Внезапно Корбел се почувства така, сякаш Луната се бе отделила от краката му и се отдалечаваше с главозамайваща скорост.

Изстрелването беше доста твърдо. Пред очите на Корбел се завъртяха червени кръгове, бузите му се отдръпнаха назад към ушите. Но корабът издържа. Беше построен така, че да понася дори разнопосочни електромагнитни течения.