Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 17

Равнината бе осеяна с черни кратери от ракетните двигатели. Сигурно бе използвана за кацане вече няколко десетки години. В близост до линейния ускорител бяха скупчени няколко прозрачни купола. Вътре в тях се виждаха сгради и миниатюрни горички от дървета. Различни по размери и модели космически съдове бяха разхвърляни наоколо.

Най-големият от тях бе рам-звездолетът на Корбел — сребрист небостъргач, полегнал на една страна. Сондите вече бяха прикрепени към талията на кораба. Корбел огледа звездолета с опитно око и прецени, че е готов за излитане.

В него се надигнаха страх, неувереност и гордост. Помъчи се да отдели собствените си чувства от онези, които му бяха влели заедно с РНК-разтвора, но вероятно не успя.

Под вещите погледи на пилота и пазача, които дебнеха и за най-дребната грешка, Корбел се напъха в своя скафандър. Не бързаше с натъкмяването. Скафандърът се състоеше от две части — плътно прилепнал към тялото комбинезон от синтетична тъкан и шлем, прикрепен към тежката раница. На гърдите му бе изрисувана бяла спирала със заострени краища — емблемата на Държавата.

Към тях се приближи електрокар и Корбел реши, че засега разходката по лунната повърхност се отлага. Очакваше да се отправят към някой от куполите, но пазача насочи колата право към кораба. Пътят бе доста дълъг.

Когато най-сетне спряха под него, звездолетът изглеждаше невъобразимо голям. Точно над бе прикачен масивен цилиндър с размерите на блок — животоподдържащата система. Тесен ръкав я свързваше с главния корпус. Миниатюрният купол на носа вероятно беше пилотската кабина.

— А сега провери кораба — рече му пазачът.

— Ама ти си можел да говориш?

— Да. От вчера, след кратък курс.

— Аха.

— Три неща не наред с този кораб. Ти намериш и трите. После кажеш мен. Аз кажа него.

— На него? О, на пилота. И после какво?

— После ти поправиш една от повреди, ние поправим други две. Накрая изстрелваме теб.

Значи отново ще го подложат на изпит. Дано да е последният. Корбел кипеше от гняв. Първо се захвана с проверката на полевите генератори и постепенно забрави за пазача, пилота и надвисналия над главата му меч. Познаваше добре кораба. Колко часове бе прекарал в учебното кресло, изучавайки устройството му до най-малкия детайл. Почувства как първоначалното му безсилие се измества от нарастваща увереност. В него се надигаше неподозирана животинска сила, ярост, енергия, която… да, налягането във водородния контейнер бе повишено далеч над допустимото. Въпросът не търпеше отлагане.

— Ще изпусна част от съдържанието — предупреди той пазача. — Прикрепете го към танкера. — Той отвори внимателно клапата и изпусна част от водородния газ, снижавайки вътрешното налягане без да позволи на самото гориво да излезе навън. В края на операцията течният водород щеше да се сгъсти и да започне да кристализира.