Читать «Реликт на Империята» онлайн - страница 2

Поробителят му одобрително кимна. Той беше масивен и квадратен — почти карикатура на човек от планета със силна гравитация. Мускулите му бяха едри и гладки, също като на слон. Ясно като бял ден — джинксианец. Заради размерите му и без това мъничкият кабинет изглеждаше едва ли не колкото ковчег. Надали се нуждаеше от капитанската фуражка, за да накара екипажа да изпълнява командите му. Като го гледаш, беше способен да пробие с ритник обшивката на кораба или да се справи с въоръжен кзин.

— Съобразителен сте — одобри капитанът. — Това е добре. Ще ви задавам въпроси за вас и за тази планета, а вие ще ми давате правдиви и пълни отговори. Ако някой от въпросите ми ви се стори твърде нескромен, кажете ми, но помнете, че ако отговорите ви не ме задоволят, ще използвам веринол. На колко сте години?

— На сто петдесет и четири.

— Изглеждате много по-стар.

— Двайсетина години бях лишен от укрепващи средства.

— Не ви е провървяло. От коя планета сте?

— От Чудностран.

— Така си и помислих от вида ви. Име?

— Доктор Ричард Богат Айшъл-Ман.

— Значи Богат Ай? Наистина ли сте богат?

Джинксианците пей дават да си правят каламбури.

— Не, но ще забогатея, когато се прочуя и напиша книга за Робовладелската империя.

— Тъй да бъде. Женен ли сте?

— Няколко пъти, но понастоящем не.

— Чуйте, Богат Ай, не мога да ви съобщя истинското си име, наричайте ме капитан Кид. Каква е тази брада на лицето ви?

— Никога ли не сте виждали асиметрична брада?

— Не, хвала на Прашните демони! Май сте избръснали цялата си коса надолу от пътя и всичко, което е расло по лицето ви отляво на това, дето е като жалка еспаньолка. Така ли е?

— Точно така.

— Е, вероятно сте го направили с някаква цел.

— Не ми се подигравайте, капитан Кид.

— Стана ми ясно. Те са на мода в Чудностран, нали?

Доктор Ман непроизволно заприказва по-малко уклончиво.

— Само сред онези, които искат да похарчат време и сили, за да я поддържат. — Със същото несъзнателно задоволство засука намазания с восък кичур вдясно от брадата си. Това беше единственият прав кичур на лицето му, и то на едно от светлите петна  — останалата част от късо подстриганата му брада се къдреше. Ман се гордееше с брадата си.

— Както ми изглежда, не си струва труда — изтъкна джинксианецът. — Според мен това доказва, че вие сте от класата на безделниците. Какво правите на Мира от Кит-Т?

— Проучвам един въпрос относно Робовладелската империя.

— Значи сте геолог?

— Не, ксенобиолог.

— Не разбирам.

— Какво знаете за Робовладелците?

— Не много. Живеели са навсякъде из тази част на Галактиката. В един прекрасен ден поробените раси решили, че им стига толкова, и започнала война. Когато тя завършила, нямало нито един оцелял.

— Знаете твърде малко. Един и половина милиарда години, капитане, са много дълго време. Робовладелците са оставили само два вида доказателства за съществуването си. Първо, стазис-боксовете и тяхното съдържание — главно оръжие, но и тук-таме записки. И, второ, растенията и животните, селекционирани за нуждите на Робовладелците от техните роби тнуктипи, които са владеели биоинженерията.