Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 21

Хелън Филдинг

Ден 1. (днес)

Планирано поемане на храна:

1. Закуска: плодов шейк, съдържащ портокали, банани, круши, пъпеши или други плодове според сезона. (Забел.: предзакусъчните капучино и шоколадов кроасан вече погълнати.)

2. Втора закуска: плод, но не много преди обяда, тъй като е нужен един час да се намалят ензимите.

3. Обяд: салата с протеини.

4. Следобедна закуска: стръкове целина или броколи. След работа ще отида на фитнес.

5. Хапване след фитнеса: целина.

6. Вечеря: пиле на грил със зеленчуци на пара.

6 ч. следобед. На излизане от службата. Ще ходя на късен пазар за бельо с Магда да реша проблемите с фигурата си в кратки срокове. Магда ще ми даде бижута и мн. елегантна дълга тъмносиня рокля, която според нея имала нужда от малко „помощ“. От нея разбрах, че всички кинозвезди и тям подобни на премиерите носят контролиращо бельо. Значи, че не мога да отида на фитнес, но пристягащото, твърдо бельо ще е много по-ефективно от фитнеса в този кратък срок.

Освен това в общи линии реших да зарежа случайните ежедневни посещения на гимнастическата зала в полза на напълно нова програма, започваща от утре с цялостна оценка на състоянието на фигурата и организма ми. Не мога да очаквам тялото ми да се промени видимо за вечерята, което именно е целта на купуването на бельо, но поне ще се поразкърша. А, телефонът.

6,15 ч. следобед. Шарън. Набързо й разказах за програмата, предхождаща адвокатската вечеря (включително и провала с изядената на обяд пица), но когато й разправих за цялостната оценка на състоянието на тялото ми, тя едва не се изплю в телефона.

— Не го прави — предупреди ме със задгробен шепот. Оказа се, че вече се е подлагала на подобна оценка при огромна жена тип гладиатор със свирепо червена коса, която я изтъпанила пред огледало в средата на залата и ревнала:

„Тлъстините по задника ти са се смъкнали надолу и са избутали тлъстините по бедрата ти встрани под формата на бричове.“ Мразя идеята за гладиаторни жени. Открай време подозирам, че предаването „Гладиатори“ някой ден ще излезе от контрол и гладиаторите ще се впуснат да ръфат човешка плът. Шарън настоява твърдо да се откажа, но мисълта ми е, че ако, както предполага и гладиаторката, тлъстаците са способни да се плъзгат по този начин, очевидно ще е възможно да се стопи и изцеди съществуващата тлъстина и да се оформи в по-радващ окото вид, или дори видове, според случая. Не мога да не се запитам дали, ако можех да подреждам собствените си тлъстини по избор, щях да продължавам да искам да ги сваля. Май щях да имам огромни бюст и ханш и много тънка талия. Но дали разполагам с достатъчно тлъстини да ги разпределя по този начин? И къде бих мота да наместя излишъците? Ще бъде ли кофти да имам дебели ходила и уши, ако останалата част от тялото ми е съвършена?

— Пълни устни ще е добре — рече Шарън, — но не и… — сниши гласа си до погнусен шепот — дебели срамни устни.

Уф. Понякога наистина е противна. Така. Да тръгвам. Имам среща с Магда в „Маркс и Спенсър“ в 6,30 ч.

9 ч. вечерта. Обратно вкъщи. Пазаруването може най-добре да се опише като образователно. Магда държеше да развява огромните страховити гащи под носа ми. „Хайде, Бриджет: новите корсети! Мисля за седемдесетте години, мисля за ластични колани“, викаше тя, хванала някакво облекло, достойно за сериен убиец-велосипедист от черна ликра с шорти, банели и корав сутиен.