Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 6

— Намокри ли си краката?

— Не. А ти?

— Не.

— Тогава защо питаш?

— Грижа се за теб.

— Смяташ ли, че тя ще се чувства добре?

— В момента пътува със самолета. Току-що говори с нея.

— Имах предвид там, в джунглата.

— Престани да се безпокоиш, разбрахме ли се? Корпусът на мира нямаше да я прати, ако мястото е опасно.

— Няма да бъде същото.

— Кое?

— На Коледа.

Това е повече от сигурно, без малко да изтърси Лутър. Колкото и да бе странно, лицето му се отпусна в усмивка, когато взе да си проправя път през гъстата колона.

* * *

С приятно затоплени крака, обути в дебели вълнени чорапи, Лутър заспа бързо, но и се събуди също толкова бързо. Нора бродеше из къщата. Отначало беше в тоалетната, където пусна силна струя вода, после щракна ключа на лампата, след което се насочи към кухнята да си направи билков чай. Стъпките й минаха по коридора към стаята на Блеър, където сигурно зяпаше по стените и подсмърчаше за отминалите години. Накрая се върна в леглото, взе да дърпа и да подпъхва завивките, само и само да го събуди. Искаше да разговаря, искаше да има до себе си заинтригуван слушател. Искаше Лутър да я увери, че Блеър не е застрашена от ужасите на перуанската джунгла.

Лутър обаче лежеше неподвижно и нито мускулче не потрепваше на лицето му; дишаше възможно най-дълбоко, защото, ако разговорът започнеше отново, щеше да се проточи до безкрай. Той дори взе да похърква и това попари надеждите й.

Минаваше единайсет, когато тя най-сетне се укроти. Лутър усещаше, че не може да заспи, стъпалата му горяха. Когато се увери, че жена му се е унесла, той се измъкна от леглото, свали дебелите чорапи, хвърли ги в ъгъла и тръгна на пръсти по коридора към кухнята да си налее вода. И чаша безкофеиново кафе.

Час по-късно той се намираше в своя кабинет в сутерена, пред бюрото, отрупано с разтворени папки, жужащия компютър и разпечатките на разходите, същински детектив, търсещ доказателства. Лутър беше данъчен експерт, счетоводител по професия, тъй че при него сметките се водеха с безмерно старание. Доказателственият материал се трупаше и той забрави за съня.

Преди година семейството на Лутър Кранк бе похарчило 6100 долара за Коледа. 6100! 6100 за украса, лампички, цветя, нов Скрежко и канадски смърч. 6100 за шунки, пуйки, орехи, сирена и сладки, които никой не хапваше. 6100 за вино, твърд алкохол и цигари в службата. 6100 за плодови кексчета от пожарникарите, календари от профсъюза на полицаите и цветни крушки от спасителния отряд. 6100 за кашмирения пуловер на Лутър, който той тайно ненавиждаше, за спортното яке, което бе облякъл два пъти, и портфейла от щраусова кожа, прекалено скъп, ужасно грозен и неприятен на пипане. 6100 за роклята на Нора, с която да присъства на служебната коледна вечеря, за още един кашмирен пуловер, който бе изчезнал, след като тя го разопакова, и шал уникат, в който направо се беше влюбила. 6100 за платото на Блеър, за ръкавици и ботуши, за уокмен да й прави компания, когато тича за здраве, и, разбира се, за последния олекотен модел клетъчен телефон. 6100 за по-дребни подаръци за далечни роднини, повечето от страна на Нора. 6100 за коледни картички от книжарничката през три магазина от „Чип“, в Търговския район, където всички цени бяха Двойни. 6100 за Празненството — ежегодната еуфория на Бъдни вечер в дома на семейство Кранк.