Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 5

Докато стигне до колата, студената влага бе плъзнала до пръстите на краката му.

— Няма бял шоколад — сопна се той на жена си, докато се настаняваше зад волана.

Забеляза, че тя бърше очи.

— Сега пък какво има?

— Току-що говорих с Блеър.

— Какво? Как? Добре ли е?

— Обади се от самолета. Добре е. — Нора хапеше устни, за да не се разридае.

Колко ли струва един разговор от самолет, издигнал се на десет хиляди метра над земята, запита се Лутър. Беше виждал тия телефони, монтирани в самолетите. Приемаха всякакви кредитни карти. Той беше дал една такава на Блеър, от онези, чиито сметки се препращаха на мама и татко. За връзка между клетъчен телефон някъде в небето до клетъчния тук в колата сигурно щяха да отмъкнат поне десетина долара.

И за какво? Всичко е наред, мамо. Не сме се виждали близо час. Ние всички се обичаме. И всички много си липсваме. Време е да затварям, мамо.

Двигателят работеше, макар Лутър да не си спомняше да го е включвал.

— Забрави ли за белия шоколад? — попита Нора, вече съумяла да се съвземе.

— Не. Не го забравих. Нямаше.

— Попита ли Рекс?

— Кой е Рекс?

— Месарят.

— Не, Нора. Колкото и да е странно, не се сетих да попитам месаря дали не е скрил малко бял шоколад между пържолите и черния дроб.

Тя сграбчи дръжката на вратата с безмерно възмущение.

— Трябва ми, и толкова. Благодаря ти за напразното усилие. — В следващия момент изхвръкна от колата.

Дано стъпиш в някоя ледена локва, промърмори Лутър. После взе да пъшка и наговори и други неприятни неща. Включи парното, така че да му духа топло на краката, и се зазяпа в шишковците, насочващи се към павилиончето за хамбургери. По околните улици движението дотолкова забавяше скорост, че сякаш постепенно замираше.

Колко хубаво би било Коледа изобщо да я няма, хрумна му изведнъж. Щракаш с пръсти и вече е втори януари. Няма елха за редене, няма търчане по магазините, няма безсмислени подаръци, няма задължителни почерпки, няма купища намачкана опаковъчна хартия, няма задръствания и тълпи, няма плодови кексчета, няма алкохол и шунка, които бездруго никому не са притрябвали, няма „Рудолф“ и „Скрежко“, няма служебно празненство, няма пропилени пари. Дълъг списък се получи. Вече усмихнат, Лутър се приведе над кормилото в очакване да го обгърне приятна топлина и се размечта за блажено бягство.

Но жена му се върна с малък кафяв плик, който хвърли до него с толкова премерено движение, че да не натроши шоколада, а в същото време да му даде ясно да разбере, че без никакво затруднение е открила онова, което той не е успял.

— Всеки знае, че трябва да се пита — отсече тя и рязко дръпна предпазния колан.

— Странен начин да предлагаш стоки — отбеляза Лутър и премести лоста на задна скорост. — Скриваш го при месаря, и то в малки количества, та хората да се избият за него. Не се съмнявам, че като е скрит, и цената му се качва.

— Млъквай, Лутър.