Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 8

— Служба „Пускане под гаранция“ ли? — запита тя. Лутър трепна, съвсем леко.

— Не. Данъчни експерти.

— Извинете — прехапа език момичето.

Бледо лице, тъмни кръгове под очите, стандартната синя риза с копчета отпред, имитация на колежанска вратовръзка. Трябваше сама да си направи изводите. Както и да е. Биф посегна към още по-лъскави брошури. — Не съм забелязала да имаме много клиенти от вашата фирма.

— На нас ни куцат почивките. Работата ни затрупва. Ето това тук ми харесва.

— Чудесен избор.

Спряха се на „Островната принцеса“, нов лъскав гигантски кораб с каюти за шест хиляди пътници, десетина басейна, четири казина, пет хранения дневно, осем спирки на Карибите... Списъкът се нижеше безкраен. Лутър пъхна под мишница тесте подбрани брошури и побърза да се прибере в стаята си шест етажа по-горе.

Акцията бе внимателно планирана. Първо, остана да работи до късно, което определено не беше необичайно, но във всеки случай помогна да подготви представлението за вечерта. Провървя му с времето, защото все още беше мрачно. Трудно е да добиеш празнично настроение, когато небето е сиво и надвиснало. И е много по-лесно да си помечтаеш за десет разкошни слънчеви дни.

Ако Нора не се тревожеше за Блеър, щеше да подходи по различен начин. Просто щеше да спомене някаква ужасяваща новина за непознат вирус или може би друго масово избиване в някое колумбийско село и това щеше да й подейства достатъчно силно. Да отвлече вниманието й от коледните радости. Няма да е същото без Блеър, нали?

Защо не се поотпуснем тази година? Да се скрием. Да избягаме. Да се поглезим.

Вън от всякакво съмнение Нора вече бе готова за подвизи. Прегърна го, усмихна се, опита се да скрие, че е плакала. Денят й минал сравнително добре. Изтърпяла някак дамския обяд, прекарала два часа в детската клиника, част от нейната тежка доброволно поета програма.

Докато тя затопляше спагетите, той тайно пъхна диск с реге в уредбата, но не натисна копчето за пускане. Най-важно бе да улучи подходящия момент.

Поговориха си за Блеър и не след дълго Нора сама отвори вратичката.

— Тая Коледа всичко ще бъде съвсем различно, нали, Лутър?

— Да, наистина — тъжно отвърна той и мъчително преглътна. — Нищо няма да е същото.

— За пръв път от двайсет и две години тя няма да бъде с нас.

— Може да е дори по-тежко, отколкото очакваме. Още по-тежко, защото е Коледа. — Лутър бързо преглътна и вилицата застина в ръката му.

— С удоволствие бих я пропуснала — рече съпругата му, изговаряйки последните думи почти беззвучно.

Лутър трепна и наостри уши.

— Какво има? — попита тя.

— Е! — драматично рече той, като побутна напред чинията си. — Щом така и така го спомена, искам да обсъдя нещо с теб.

— Нахрани се първо.

— Нахраних се — обяви той и скочи от стола. Куфарчето му бе само на няколко крачки и той се хвърли към него.

— Какво правиш, Лутър?

— Изчакай секунда.

Той се изправи пред масата, стиснал купчинки листове в двете си ръце.

— Сега ще ти изложа моята идея — изрече с гордост. — А тя е блестяща.

— Защо ми е толкова нервно?