Читать «Крадецът от Шейди Хил» онлайн - страница 12

— По дяволите, какво значи това?

— Мислехме, че ще ти трябва, татко — каза Джуни.

— За какво ми е притрябвала стълба? Да не съм… да не съм крадец?

— Ами прозорците против буря? Мрежите…

Обърнах се към Кристина.

— Да не съм бълнувал в съня си?

— Не — отвърна Кристина. — Не си бълнувал в съня си.

Джуни се разплака.

— Можеш да изчистиш листата от улуците — каза Рони. Двете момчета ме гледаха навъсени.

— Все пак трябва да признаеш, че подаръкът е твърде необикновен — казах на жена си.

— Господи! — възкликна Кристина. — Хайде, деца. Да си вървим. — Тя ги поведе към вратата на терасата.

Мотах се из градината до тъмно. На втория етаж запалиха лампите. Джуни все още плачеше, а Кристина й пееше. После стана тихо. Почаках да светне в нашата спалня и малко след това се качих горе. Кристина седеше по нощница пред тоалетката. Очите й бяха подути от сълзи.

— Опитай се да разбереш — започнах аз.

— Няма какво да разбирам. Децата месеци наред пестиха, за да ти купят тази проклета стълба.

— Не знаеш през какви неприятности съм минал напоследък — оправдавах се аз.

— И през ада да си минал, пак няма да ти простя — каза тя. — Не си минал през нищо такова, което да оправдае поведението ти. Цяла седмица я криха в гаража. Чудесни са.

— Тия дни не бях на себе си.

— Аз ли не знам, че не си бил на себе си! — извика тя. — Как чаках да излезеш сутрин и се боях, когато наближеше да си дойдеш вечер.

— Не съм бил чак толкова лош — казах аз.

— Беше същински ад — каза тя. — Ти беше рязък с децата, отвратителен с мен, груб с приятелите си и злобен зад гърба им. Просто ужас!

— Искаш да си отида?

— О, господи, и още как. Тогава ще си отдъхна.

— А децата?

— Питай адвоката ми.

— Добре, ще се махна.

През хола отидох в килера, където държахме куфарите. Измъкнах моя куфар и открих, че кучето на децата е изгризало от едната страна целия кожен кант по края. Помъчих се да намеря друг и куп куфари се стовариха върху главата ми и ожулиха ушите ми. Помъкнах куфара, зад който се повлече отпраният му кант, и влязох в спалнята.

— Гледай! — казах гневно аз. — Кучето е изгризало кожения ръб на куфара. — Жена ми дори не обърна глава. — Цели десет години съм влагал по двайсет хиляди долара годишно в този дом — извиках аз — и когато дойде време да си вървя, нямам и един сносен куфар! Всеки си има куфар. Дори и котката има хубава чанта за пътуване.