Читать «Чаровникът, който я укроти» онлайн - страница 15

— По всичко личи, че ще се видим чак на сутринта — каза той зад гърба й.

— Рано — отвърна тя, без да се обръща. — Не желая да прекарам цял ден по пътищата.

Той се скри в салона, преди тя да е свършила. Надяваше се, че Офелия ще се обърне да установи изчезването му, но проклетата хубавица май нямаше подобни намерения.

ПЕТА ГЛАВА

— Как така си я отвлякъл? Говори, момче, сигурно не съм те чула добре.

Рейфиъл потупа леля си по ръката. Нямаше да крещи. Не му се налагаше, защото беше седнал от лявата й страна, а с лявото си ухо тя все още чуваше сравнително добре. Но в момента главата й беше увита с дебел шал. Чудно, как Есме не носеше ръкавици?

Боже мили, в салона не се дишаше от горещина. Рейфиъл разхлаби яката си. Докато караше каретата, почти премръзна, ала след две минути тук вече бе свалил жакета си.

— Много добре ме чу, лельо. Но не е това, което си мислиш. След няколко дни ще разполагам с пълното одобрение на родителите й да я задържа като своя гостенка.

— Те ти я продават?

— Не, не, нищо подобно. Просто ще си въобразят, че мисля за брак, което е вярно, само че не за моя брак. Госпожицата е толкова свадлива, груба и опърничава, че чак не можеш да си представиш. Разпространява лъжи, без ни най-малко да се интересува, че някой може да пострада.

— За разлика от половината Лондон — презрително изсумтя Есме.

Рейфиъл се засмя.

— Половината Лондон поне смята, че разпространява истината. Офелия съзнава, че лъже.

— Тогава защо, по дяволите, се занимаваш с нея?

— Решил съм да я превъзпитам. По хубост няма равна на себе си. Представяш ли си какво ще е, ако и отвътре е толкова красива?

— Тогава ще бъде ли подходяща за твоя съпруга?

— А, не на мене тия, лельо. Сватосвай някой друг. Уверявам те, че когато се запознаеш с Офелия, изобщо няма да я харесаш.

— Нали ще я превъзпиташ. Ще забравя първите си впечатления.

Той поклати глава:

— Защо ли вие жените вечно сте такива оптимистки?

— Защото вие мъжете сте страшни песимисти. Е, ти може би си изключение от правилото, щом смяташ, че можеш да промениш това момиче.

— Това не е сигурно. Но ако нещата се развият добре, аз лично ще я покровителствам във висшето общество, за да съм сигурен, че тя ще си намери добър мъж. Но това няма да съм аз. Остават ми няколко години, преди да помисля да се задомявам.

— Тогава защо си се нагърбил с тази задача?

— Щом толкова искаш да знаеш, хванал съм се на бас. Един мой приятел е уверен, че Офелия Рийд е обречена кауза. Аз пък мисля другояче. И така двамата се обзаложихме.

— Трябваше да се досетя — намръщи се Есмералда. — Момче, имаш лошия навик много лесно да поемаш предизвикателства. Защо ли оставам обаче с усещането, че в случая ще мамиш?