Читать «Твоята магия» онлайн - страница 156

— Установи ли вече как се чувстваш, котенце? — попита Джеймз, докато Ейми се взираше като омагьосана в отдалечаващата се фигура на Уорън.

Тя въздъхна.

— Едно нещо трябва да му се признае. Придава неподозирани дълбочини на думата „твърдоглав“.

Джеймз се подсмихна.

— Така е, мътните да го вземат.

Цяла нощ Ейми бе измъчвана от терзания. Нещата с Адингтън се бяха развили точно както се беше надявала… до един момент. Не бе планирала Уорън да си замине накрая. Предполагаше се да падне на колене и да я помоли да се омъжи за него — е, добре, може би не така драматично, но поне би трябвало да й се обясни. Но не, той дори не й каза „здравей“.

Каквото и да станеше оттук нататък, тя знаеше, че е изиграла последния си коз. Беше изпразнена откъм идеи, а почти и откъм надежда. По дяволите да вървят инстинктите — нейните очевидно се бяха повредили някъде по пътя.

Най-лошото бе, че се съмняваше дали ще го види някога отново. Той щеше да отплава обратно за Америка, без дори да дойде да й каже довиждане. И този път тя щеше да му позволи. Нямаше да се опита да го спре или да го последва. И никога нямаше пак да прибягва до съблазняване, независимо колко сполучливо се бе оказало това накрая.

Налагаше се да го приеме — не можеше да продължава да го ухажва сама. А и Уорън беше повече от категоричен. Колко пъти още трябваше да й отказват, за да й дойде умът в главата?

Но колко болезнено бе да бъде умна!

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

На път за клуба си, Джеймз се отби в голямата къща на Гроувнър Скуеър, но брат му беше излязъл по работа, Шарлот бе на сутрешна визита у някаква приятелка, а Ейми не беше в настроение да приема посетители.

Той се подсмихваше, докато се връщаше към каретата. Думите на иконома бяха точно такива: „не е в настроение да приема посетители“, и Джеймз не се съмняваше, че тя изрично му е заповядала да отговаря именно така. Момичето си беше откровено до крайност, наистина.

Тъкмо се качваше в каретата, когато друга карета спря зад неговата. Не би обърнал никакво внимание на това, ако в същия миг Уорън не беше изскочил и не беше се запътил към къщата. Джеймз веднага слезе и го пресрещна.

— Нямаш късмет — каза му Джеймз. — Тя не приема днес.

— С мен ще се срещне — отговори Уорън рязко и понечи да заобиколи зет си.

— Стой, янки. Не си дошъл, за да я помолиш да се омъжи за теб, нали?

— Не.

— Радвам се да го чуя — не се сдържа да го предизвика Джеймз. — Страхувах се, че може да го направиш, след като снощи доказа, че си влюбен в момичето.

Уорън се наежи.

— Адингтън си го търсеше.

— Разбира се, скъпо момче. И ти си изминал целия път обратно до тук, само за да се погрижиш да си го получи, а?

— Може би ти самият искаш да получиш малко?

— Чувстваш се по-уверен след снощната победа, нали? Добре, давай тогава. Отдавна трябваше да свършим това.

За миг свалиха палтата си и застанаха един срещу друг в средата на пътеката. Както винаги, Джеймз нанесе първия удар. Уорън залитна няколко крачки назад.