Читать «Твоята магия» онлайн - страница 154

Джеймз изсумтя.

— И очакваш да повярвам на думата ти, или, в случая — на думата на една разведена жена, която най-вероятно таи достатъчно голяма злоба спрямо него, за да го очерни?

— Върви по дяволите, тогава! — каза Уорън и изфуча от стаята. Дори когато забеляза сестра си до вратата, той не каза нищо повече от краткото: „Джорджи“.

Тя отиде до бюрото на мъжа си и го попита:

— Какво, по дяволите, става с теб, Джеймз? Би се втурнал след Адингтън моментално, ако някой друг ти беше казал това, което ти каза Уорън. Не му ли вярваш?

— Напротив, скъпа. Не се съмнявам, че Адингтън е толкова зъл, колкото го описа брат ти.

— Тогава защо не се кълнеш, че ще убиеш този мръсник?

— И да лиша брат ти от това удоволствие? Не бих си го и помислил, след като нравът му е толкова забавен.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Беше едно от онези скучни градински увеселения — със сто или повече гости, които се опитват да се развличат с игри на открито и с шаради, и с домакиня, която се моли да не завали. Въпреки че Джорджина настояваше да присъстват, Джеймз никога не би се съгласил, ако не беше чул, че там ще бъде Ейми, а също и Стивън Адингтън. Не че очакваше да стане нещо интересно… освен ако не се появеше Уорън. А Джеймз предчувстваше, че той ще се появи.

Това предчувствие взе да го напуска, когато започна да се свечерява и на моравата бяха наредени маси, за да се нахрани тълпата от гости. Вечерята беше скучна работа — с всички тези пресни клюки, конто се носеха от уста на уста, докато гостите обикаляха покрай масите; нямаше нищо, което вече да не бе обсъдено в клуба на Джеймз. Тъкмо се канеше най-после да завлече съпругата си обратно в къщи, когато Уорън се появи на терасата.

Джеймз мигновено се огледа за Ейми. Напълно естествено, малката палавница седеше на една маса с Адингтън. Не изглеждаше, че се забавлява. Просто слушаше излиянията на американеца, каквито и да бяха те. Джеймз отново се обърна, за да види колко време ще е необходимо на Уорън, за да ги забележи. Съвсем не много.

— Дебелоглаво магаре — промърмори Джеймз. — Не знае ли, че такива неща трябва да се правят дискретно?

Джорджина се приведе към него и нежно го попита:

— За какво мърмориш сега?

— За твоя брат.

— Кой от всичките?

— Този, който се кани да ни позабавлява.

Джорджина се извърна и съзря Уорън, който вече крачеше е решителна стъпка през моравата и се насочваше право към масата на Ейми. Тя се надигна, но Джеймз я дръпна обратно.

— Какво смяташе да направиш? — попита той непокорната си съпруга.

— Да го спра, разбира се.

— Затваряй си устата, Джордж. Дойдох тук точно заради това, макар да си мислех, че той само ще предупреди Адингтън да стои настрана. Но трябваше да се досетя, че брат ти не би могъл да използва цивилизовани средства.

Джорджина започна да защитава Уорън.

— Той още нищо не е направил и, дяволите да те вземат, как така си знаел, че той ще дойде тук?