Читать «Твоята магия» онлайн - страница 146

— Предполагам, можем благородно да сметнем, че са се оженили — каза Антъни, но предложението му получи два бързи, възмутени погледа. — Добре де, не е кой знае колко невероятно.

Кони отстъпи назад, за да се махне от пътя му, преди да каже:

— Защо не попитате него?

— Нямам нищо против.

Но Антъни, който беше най-близо до Уорън, съвсем не се отнесе нежно с него. Той се наведе и небрежно го удари с опакото на ръката си, за да привлече вниманието му. И постигна успех доста бързо. Подпомогнат по този начин, Уорън се събуди и неуверено се надигна.

Антъни се бе отдръпнал настрана, но все пак Уорън съзря тъкмо него.

— Ти откъде се взе, по дяволите?

— Имам по-добър въпрос за теб, старче — отговори Антъни. — Женени ли сте?

— Що за въпрос, по дяволите…

— Уместен… при тези обстоятелства. А, виждам — сега си спомняш, че не спиш сам. И така?

— Не съм се оженил за нея — процеди Уорън.

Антъни цъкна с език.

— Трябваше да излъжеш, янки, или поне да добавиш „все още“ към това изявление. Дяволски глупаво от твоя страна да не се досетиш.

— Някой да ти е казвал, че той е умен?

Уорън се извъртя и съзря Кони в долната част на леглото, после и зет си, от когото бяха долетели последните думи.

— Господи — възкликна той и стовари глава обратно върху възглавницата. — Кажи ми, че сънувам.

Ейми беше тази, която му отговори. Рамото на Уорън бе закачило нейното и това най-накрая беше разбудило и нея.

— Какво…

— Имаме компания, Ейми — прекъсна я Уорън. В гласа му се процеждаше неприязън.

— Стига глу… — Но спря, защото забеляза чичо си Тони, изправен до леглото, и като разтвори широко очи, довърши с ужасен тон: — Прав си.

— Радвам се да видя, че си здрава и читава, котенце — каза Антъни, но веднага добави: — Поне в по-голямата си част.

Ейми изсумтя и зарови лице в рамото на Уорън. Но кошмарът ставаше все по-страшен.

— Няма нужда от това, скъпо момиче — обади се Джеймз иззад гърба й. — Знаем кой е виновен за всичко.

— Това е сън — увери тя Уорън. — Щом се събудим, и ще изчезнат.

Той просто въздъхна.

— Бих искал поне веднъж да спреш да се заблуждаваш, Ейми.

— О, колко мило. — Тя се надигна, за да го погледне. — Просто чудесно. И не мисли, че не си спомням как се опита да ме отблъснеш снощи. Всичко свърши, така ли? Кой кого заблуждава?

— Доста умело се опитва да поеме вината върху себе си, нали?

— Нещо, което ми напомня Реджън и склонността й да обръща всяка дребна ситуация в своя полза — отбеляза Кони.

— И имат един и същ отвратителен вкус по отношение на мъжете, за нещастие — довърши Джеймз.

— Много забавно, джентълмени — каза Уорън. — Но заради честта на дамата, защо, по дяволите, не излезете оттук, така че да можем да се облечем, преди да продължим разговора?

— Няма да се измъкнеш през прозореца, нали? — попита пръв Антъни.

— От втория етаж? — отвърна Уорън. — Да не мислиш, че искам да си счупя врата?