Читать «Твоята магия» онлайн - страница 148

— Ще се оженя за нея — процеди той — но проклет да съм, ако живея с нея, и проклет да съм, ако си имам работа повече с вас, копелета.

— Мили боже, човече, не е нужно да бъдеш толкова сговорчив — каза Антъни. — Бихме се задоволили и само с частта за женитбата.

— Искаш ли да се ожениш за мен?

Уорън се извърна. На прага стоеше Ейми. Беше облякла единствено смачканата си рокля. Беше боса. Неговите собствени пръсти бяха помогнали да се разроши този великолепен водопад от черна коса. А веселото оживление, което сякаш бе нейна втора природа, бе изчезнало.

Беше твърде ядосан, за да обърне внимание на стягането в гърдите си; твърде ядосан, за да види, че тя беше опъната като струна в очакване на отговора му.

— Ти вече знаеш отговора. Никога не съм ти дал повод да мислиш обратното, нали?

Ейми може и да бе подготвена за тези думи, но да ги чуе произнесени, след всичко, което бяха преживели напоследък… след миналата нощ… Болката, която се надигна в гърлото и в гърдите й, беше непоносима. Но той стоеше там, гневен и твърдоглав както винаги, и тя би предпочела по-скоро да умре, отколкото да му покаже колко я е наранил току-що.

— Тогава това решава въпроса — каза тя спокойно.

— Дума да не става, скъпо момиче — каза й Джеймз. — Неговите предпочитания нямат никакво значение.

— Разбира се, че имат. Аз няма да се омъжа за него.

Изумен, Джеймз попита:

— Знаеш ли какво ще каже баща ти за това?

Но Ейми просто отговори:

— Няма да се омъжа за него, докато не ме помоли.

— Чувала ли си за едно нещо, наречено магарешки инат, котенце? — вметна Антъни.

А Джеймз добави:

— Той ще те помоли да се омъжиш за него, Ейми. Гарантирам ти.

— Такъв вид помолване не се брои. Той трябва да го иска и аз трябва да знам, че го иска. Казах ти и преди, чичо Джеймз, че няма да се омъжа за него, ако бъде завлечен насила до олтара. Край на разискванията. А сега бих искала да си ида у дома колкото се може по-скоро, ако някой от вас бъде така любезен да уреди това.

Не погледна към Уорън. Просто излезе така тихо, както се беше появила. Но раздразнението, което остави след себе си, беше осезаемо, поне за двама от присъстващите в стаята.

— Проклятие! — изръмжа Джеймз.

— Хм, това ти спаси главата, янки — каза Антъни с цялото негодувание, на което бе способен. — Но означава още, че ще стоиш далеч от нея — в противен случай аз самият ще избърша пода с теб.

Уорън изобщо не се разтревожи от тази заплаха, защото нямаше никакво намерение някога отново да се приближава до Ейми. Но не беше сигурен, че това, което изпитваше в момента, е облекчение и ако не, какво, по дяволите, го глождеше отвътре и го караше да иска да хукне след нея? Каквото и да бе това безименно чувство, той нямаше да му се поддаде, но въпреки всичко…

За да прогони въпроса от ума си, той се обърна към Джеймз и попита:

— Как стигнахте толкова бързо до тук, все пак?

— С твоя кораб.

При друг случай Уорън би избухнал, но точно сега беше доволен, че разполагаше с кораба си. С радост щеше да се премести на борда.