Читать «Твоята магия» онлайн - страница 144

— Хвърлил си я? — ахна тя. — Шегуваш се.

— Направих го и още как; и изражението му, преди да я улови, почти си струваше цялата тази авантюра.

— Мога да се сетя за няколко други неща, заради които си струваше.

— Недей — беше всичко, което отговори той.

После ускори крачка, така че й беше трудно да продължи разговора, защото непрекъснато се опитваше да го догонва. Е, това не бе нещо ново за нея. Но въпреки това настроението му я изненадваше. Отдаде го на спадането на напрежението, както и на факта, че бе загубил безценна антика, без да получи нищо в замяна. Всъщност, беше получил нея, но Ейми не се заблуждаваше, че той ще сметне това за кой знае каква придобивка, особено след като знаеше, че може да я има винаги, когато пожелае.

Стигнаха до къщата и Уорън много набързо представи Ейми на икономката си, която се наложи да събудят, за да настани гостенката. Жената я заведе в бившата стая на Джорджина и й даде една от нейните нощници. Имаше и няколко стари рокли, които можеше да премери на сутринта.

На въпроса дали желае нещо за ядене преди да си легне, Ейми отвърна, че би яла каквото и да е, стига само да не е ориз. Не си направи труда да обяснява повече, особено след като горещата вана вече я очакваше и единственото, за което можеше да мисли, бе как да се вмъкне в нея колкото може по-скоро.

Но щом се приготви за сън, и през ум не й мина да легне в леглото, още по-малко пък — сама. Чакаше Уорън да дойде при нея и щеше да чака още много дълго, защото той нямаше никакво намерение да идва. Най-накрая Ейми проумя това и успя да измисли няколко оправдания за отсъствието му, но тъй като нито едно от тях не издържаше на критика, тя тръгна да го търси.

Третата спалня, в която надникна, се оказа неговата. Той също още не си беше легнал. Седеше на един стол, прегърнал бутилка уиски в скръстените си ръце и се взираше в незапалената камина. Не я беше чул да влиза и Ейми се поколеба дали да му се обади, защото осъзна, че той наистина не възнамерява да дойде при нея тази нощ. Не знаеше какво да мисли, но със сигурност не смяташе, че става въпрос за нещо по-сериозно от временна прищявка от негова страна. Обратното предположение никога не би минало през ума й. Накрая, решена да открие какво не е наред, каза:

— Уорън?

Той просто извърна глава, за да я погледне.

— Какво правиш тук?

— Търся те.

— Вече ме намери, така че се връщай обратно в леглото. Всичко свърши, Ейми.

— Неприятностите — да, но не и това между нас.

— Напротив, то също.

— Не е възможно да мислиш така.

Уорън скочи от стола и се обърна към нея. Не се олюля. От бутилката не липсваше кой знае колко — беше твърде погълнат от мисли, за да пие.

— По дяволите! — почти изкрещя той. — Кога ще спреш да се надяваш на нещо, което няма да стане?

Ейми настръхна при тази неочаквана нападка.

— Ако имаш предвид брака, мога да живея и без него, ако ти можеш.

— Сигурно можеш — присмя й се Уорън. — А също и проклетото ти семейство.