Читать «Твоята магия» онлайн - страница 143

— Би било жалко, ако внезапно я изтърва, нали?

Китаецът силно пребледня.

— Ще умреш моментално — обеща той.

— Без друго планът беше такъв, нали? — отговори Уорън и после, без да се обръща към Ейми, й нареди: — Ейми, влез в стаята ей-там, зад гърба на Мак, и се заключи вътре. Тръгвай! — На Лянг, който понечи да я спре, каза: — Забрави за нея. Тя никога не е имала нищо общо с всичко това. Просто сестра ми много я обича. Ще получиш вазата, но на пристанището ще се върнем без момичето.

Така и стана. А Ейми се озова в някакъв килер, който нямаше ключалка на вратата; вътре нямаше и нищо, от което да се направи барикада. Беше сигурна, че Уорън е знаел това и е блъфирал, само за да я отстрани от пътя си. И беше бясна, че я бе подмамил да изпълни тази заповед, без първо да помисли.

Мак отвори вратата зад гърба й.

— Можеш вече да излезеш, момиче.

— Тъкмо това се канех да направя — отговори Ейми. — И недей просто да стоиш там, човече. Донеси един пистолет, или повече, ако имаш. Трябва да се върнем на пристанището, за да се уверим, че няма да опитат нещо в последния момент.

— Мисля, че на Уорън това няма да му хареса — каза Мак колебливо.

— А аз мисля, че в момента не ме интересува какво ще му хареса. Да ме натика в килера! — промърмори тя, после каза: — Какво чакаш? Да вървим.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

Оказа се, че Ейми и Мак са пристигнали твърде късно, за да могат да помогнат, но пък и не бе имало нужда от помощта им. Когато се добраха до „Амфитрита“. Уорън тъкмо си тръгваше от него. Португалският кораб вече бе погълнат от мрака, който се стелеше отвъд светлините на пристанището.

Ейми ни най-малко не беше разочарована от това, че съдействието й не е необходимо. Тя се хвърли в ръцете на Уорън, за да сподели облекчението му от успешния край на всичко. Не забеляза, че той не отвърна на прегръдката й.

Вместо това Уорън се обърна към Мак:

— Какво прави тя тук?

— Трябва да ти кажа, че тя е деспот като сестра ти — отговори навъсено Мак.

Ейми се отдръпна от Уорън, за да се взре възмутено в червенокосия шотландец.

— Със сигурност не съм, но и да бях, какво от това? Можеше той да се нуждае от съдействието ни и ако бе така, как щеше да го получи, ако не бяхме дошли? Защо не ми отговориш, а?

— Няма значение, Мак — въздъхна Уорън. — Не би искал дори да се опитваш да я разбереш, повярвай ми. — А на Ейми каза: — Ела, ще те сложим в леглото. Всичко свърши. Утре ще намерим кораб, за да те върне у дома.

Тя се успокои само защото чу „легло“, а смяташе, че това все още означава неговото легло. Колкото до намирането на кораб утре, тя достатъчно бързо щеше да го разубеди. Искаше й се да разгледа родния му град преди да се върнат в Англия.

Докато крачеше до него, Ейми попита:

— Какво стана? Наистина ли Ли се хвана на твоя блъф, че ще ги вдигнеш във въздуха?

— Не беше блъф, Ейми.

— О! — каза тя с лека изненада.

— И понеже вазата бе в ръцете ми — продължи Уорън — те не искаха да рискуват и да се опитват да ми я отнемат. Върнахме се тук и аз просто попитах господин Кейтс дали оръдията са заредени и подготвени. Когато той отговори, че са, аз хвърлих вазата към Лянг.