Читать «Твоята магия» онлайн - страница 139

И преди бе смятал, че е трудно да се съпротивлява срещу нея, но тогава беше нищо в сравнение със сега, когато със сигурност знаеше колко неповторимо, колко прекрасно е да я люби. А дори не беше сигурен защо правенето на любов с Ейми не можеше да се сравни с нищо, което бе преживял преди.

Разбира се, самата тя беше неповторима. Не можеше да отрече, че никога не е познавал жена като нея. Тя бе всичко, което може да желае един мъж, ако иска съпруга. Но Уорън все пак не искаше.

Безпокоеше го и фактът, че му бяха позволили да бъде с нея. Един ден по време на уроците, както Уорън още настояваше да ги наричат, въпреки че Тайши не знаеше как се преподава и просто показваше уменията си, което не бе най-лесният начин да се усвоят такива сложни движения, той попита Тайши защо Жанг е дал съгласието си Ейми да остане при него.

— Казал на моя господар, че ти не понася малка миси, че ти страхотно бесен, дето тя е в съседна каюта, където можеш да я чуваш. Така че той казал да я заключи при теб. — После добави строго: — Ще свърши работа, капитане, ако ти не изглежда толкоз доволен от ново положение.

Уорън не беше очаквал такава помощ от дребосъка и изрази благодарността си, като предложи на Тайши:

— Ако някога ти писне да работиш за този тиранин, обади ми се и аз ще ти дам работа.

— Обличай се — каза Уорън, като разтърси Ейми, за да я събуди. — Жанг се е разбързал да свърши всичко още през нощта. Вероятно смята, че колкото по-малко хора забележат присъствието му, толкова по-лесно ще му бъде да се измъкне веднага, щом получи това, което иска.

— Предполагам това означава, че сме пристигнали в Бриджпорт? — отговори сънено Ейми.

— Най-после.

— Но как са намерили града без твоя помощ? — попита тя.

— Не съм ли ти споменал, че те са идвали тук миналия месец?

Ейми присви очи.

— Със сигурност не си.

Уорън вдигна рамене.

— Тайши ми каза. Жанг знаеше откъде съм. Знаеше и за флотилията „Скайларк“. Това е била единствената нишка, по която е можел да ме открие, така че първото място, където е потърсил, е било точно тук.

— Мислиш ли, че е останало нещо от къщата ти?

Сухият й тон го накара да се ухили.

— Имаш предвид след като те са я претършували? Виж, неговите хора са по-добросъвестни, отколкото си мислиш, а и вазата, разбира се, не беше оставена в къщи. А той е открил, че съм отплавал за Англия. Ето защо се и яви там.

— А къде е тази ваза?

— Дадохме я на един стар семеен приятел, за да я пази.

След като любопитството й бе задоволено, Ейми започна да се облича. Имаше само още един въпрос, който тя смяташе за твърде уместен:

— Какъв е планът ти?

— За начало — малко театър от твоя страна.

— Звучи интересно.

— Надявам се, че все още ще мислиш така, когато чуеш за какво става въпрос. Искам да настояваш да ти разрешат да дойдеш с мен.

— И без друго щях да го направя.

— Но аз ще настоявам да останеш тук…

— Не си го и помисляй, Уорън…

— Изслушай ме, по дяволите. Жанг просто обича да прави това, което аз не искам. Ето защо той трябва да са помисли, че не желая ти да идваш и да ми пречиш. И независимо какво казвам аз, ти трябва да се бориш с нокти и зъби да дойдеш с мен. Сега побързай. Съмнявам се, че имаме много време.