Читать «Твоята магия» онлайн - страница 137

Щом Уорън беше на щурвала, тя изобщо не се съмняваше, че ще се измъкнат невредими от бурята. Вярата й в него бе непоклатима, особено сега, когато самата тя бе тук, за да му помогне с присъствието си. Но мина много време, преди да дойде вечерта, когато вятърът най-после утихна, а дъждът постепенно премина в ръмеж и после напълно спря.

По оживлението, обхванало екипажа, Ейми разбра, че бурята не просто е затихнала, а наистина е отминала. Но не се отдели от Уорън, дори когато той самият й предложи да го направи.

Вместо това вдигна поглед към него и каза:

— Ще остана тук, ако не възразяваш.

Той не възрази. Откакто времето се беше прояснило достатъчно, за да може да вижда палубата, Уорън непрестанно се взираше в онази част от парапета, към която рано беше се прилепила Ейми и която сега напълно липсваше. Тя не знаеше колко близо е била до смъртта, нито пък той щеше да й го каже. Но от сега нататък просто нямаше да я изпуска от очи.

Мина още един час, преди да се намери кой да го смени. Оказа се, че готвачът е единственият член на екипажа, които има известен опит като кормчия. Китайците не умееха да правят нищо друго, освен да изпълняват определени задачи на борда, защото всички до един бяха част от домакинството на Ятсен, а не моряци. Португалският капитан, когото господарят бе наел за плаването заедно кораба му, все още не се беше оправил, макар че животът му, изглежда, не бе в сериозна опасност и се надяваха, че до следващия ден ще се върне на щурвала.

Всичко това бе съобщено на Уорън от много признателния Тайши. Уорън само отбеляза:

— Жалко, че Жанг не е бил пометен зад борда заедно с боцмана.

Тайши не отговори нищо на тези думи, а просто каза

— Донесе храна тутакси, и одеяла, много одеяла, и гореща вода, веднага щом пещи работят отново.

И хукна да изпълнява обещаното. Уорън не тръгна веднага към каютата си, тъй като Ейми все още го беше прегърнала, въпреки че вече не го стискаше толкова здраво.

— Не си заспала, нали? — попита я той, навеждайки глава към нея.

— Не още, но скоро ще го направя.

Той се усмихна.

— А сега би ли ми казала какво те доведе тук, навън?

Тя се смути за миг, преди да отговори:

— Просто имах чувството, че ако не те държа под око, ще се случи нещо ужасно.

— Предполагам смяташ, че би могла да направиш нещо, за да предотвратиш ужасното?

— Но нали направих? — каза Ейми с тон, който показваше, че той трябва сам да го е проумял. — Благодарение на моето присъствие наистина нищо лошо не се случи.

Уорън поклати глава пред това нелогично разсъждение.