Читать «Твоята магия» онлайн - страница 140

— Не каза какво ще се случи, ако малкият ни театър не успее.

— Ако се стигне дотам, ще трябва неохотно да се съглася с присъствието ти, но не мисля, че това ще е необходимо. Ако Жанг остане верен на принципите си, ще настоява да ме придружиш.

— После какво?

— После… още не знам.

Очакваше Ейми да се разстрои, но тя просто се усмихна и каза:

— Не се тревожи за това. Все нещо ще ти хрумне.

Минаха още само няколко минути, преди Тайши да се появи на вратата, най-после със сериозно изражение на лицето. Точно зад него стоеше Ли Лянг. Когато излязоха от каютата, видяха, че Жанг беше благоволил да напусне разкошните си покои, за да ги изпрати. Разбира се, той без съмнение вярваше, че това е последният път, когато вижда Уорън и искаше лично да се наслади на отмъщението, което му бе подготвил.

— Надявам се, че връщането на вазата няма да отнеме много време, капитане? — попита Ли от името на Жанг.

— Зависи колко време ще ми отнеме да намеря човека, у когото е тя. Сам ли отивам или с охрана?

— Ще те придружат, разбира се. На американците не може да се вярва.

— А на вас, китайците, може? Ама че смешно — каза Уорън с презрителен тон.

Тук Ейми реши да се намеси, преди гневът да го е направил достатъчно непредпазлив, за да провали плановете им. След като вярата в принципите на Жанг беше единственото, на което можеха да разчитат в този момент, бе много лошо от страна на Уорън да признава, че такава не съществува.

— Защо не приключим с това, джентълмени, и не запазим заяждането за някой друг път?

Уорън се обърна към нея.

— Ние? Къде, за бога, си мислиш, че отиваш ти!

— С теб, разбира се.

— За нищо на света — каза той и се обърна пак към Лянг. — Всичко си има граници, а аз твърде дълго понасях нейната вбесяваща компания. Бих извил мършавия й врат, ако сестра ми нямаше да се разсърди. Но вече пристигнахме и няма нужда да търпя това повече, така че, дръжте я, за бога, далеч от мен.

Ейми предположи, че той казва всичко това заради Жанг, но все пак я заболя да го чуе.

— Идвам с теб, капитане, или ще запищя така, че след секунди ще докарам властите тук. Знам, че в малките градове като този има пазачи на пристанищата, а и по корабите наоколо, така че не си мисли, че няма да ме чуят.

Жанг произнесе няколко думи и в следващия момент Ли каза:

— Тя идва с теб, капитане. Разбираш, че не бихме желали да привличаме внимание.

Естествено, че разбираше — нали планираха да оставят два трупа след себе си, а и корабът им не беше екипиран за водене на битки, нито за защита срещу нападение. Докато не излезеха, извън американски води, китайците нямаше да са в безопасност.

Може би ако не беше Ейми, Жанг не би изпратил толкова хора на брега с Уорън, но заради нея ескортът му се състоеше от шест души, между които Ли Лянг и двама от личните телохранители на диктатора. Уорън не се заблуждаваше, че ще бъде в състояние да се справи с тях дори и въоръжен с уменията, усвоени от Тайши. Ето защо се почувства по-щастлив от всеки друг път в живота си когато видя, че до тях е закотвен кораб на „Скайларк“, и то не кой да е. Беше „Амфитрита“, собственият кораб на Джорджина и шансът току-що се бе обърнал изцяло в негова полза.