Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 6

Силина разбра бързо, че е сгрешила посоката. Те с Никълъс също бяха дискретни. Никога не се бяха любили в нейния дом заради слугите, макар че той се бе отбивал там. Никога не бяха използвали и неговата къща на Парк Лейн. Въпреки това всички знаеха, че тя е негова любовница. Достатъчно беше да се появиш три пъти подред с Никълъс Идън, за да се направи това заключение.

— Не искай от мен да го предам, Ники — каза тя с вяла усмивка. — Съвсем скоро ще научиш кой е.

— Кажи ми тогава, умолявам те, защо не ми кажеш името му сега?

Дали беше разбрал, че го лъже? Разбира се. Виждаше се по държанието му. И кой, по дяволите, би могъл да замести Никълъс? Щом той започна да излиза с нея, всички мъже от обкръжението й се отстраниха.

— Никълъс, ставаш неприятен. — Силина премина в атака. — За теб бездруго няма значение кой е той. Болно ми е да го призная, но напоследък ти липсва плам. Какво да си мисля, освен че вече не ме искаш?

Това бе неговата възможност да отрече всичко. Но моментът бе пропуснат.

— За какво ти е всичко това? — Гласът му бе станал рязък. — Заради проклетия бал? Това ли е?

— Не, разбира се! — отговори тя възмутено.

— Значи не е? Мислиш, че можеш да ме накараш да те заведа там утре вечер, като ми разказваш тази приказка. Няма да стане, скъпа.

Неговото колосално его заплашваше да я погуби. Какво самомнение! Той просто не можеше и да помисли, че тя би предпочела някой друг пред него.

Тъмните вежди на Никълъс се вдигнаха учудено. Силина ужасено си даде сметка, че бе изразила мислите си на глас. Беше шокирана, но се стегна.

— Е, така е — каза тя твърдо и се върна до камината. Силина крачеше напред-назад пред огъня. Топлината му отговаряше напълно на градуса на гнева й. Никълъс не заслужаваше да го обичат.

ГЛАВА ВТОРА

Дворецът на Малори на площад Гроувнър бе ярко осветен. Повечето от обитателите му бяха в спалните си — готвеха се за бала на дук и дукеса Шепфърд. Слугите бяха по-заети от обикновено и тичаха от единия до другия край на двореца.

Лорд Маршъл настояваше вратовръзката му да бъде колосана по-плътно. Лейди Клер искаше лека закуска. През целия ден й бе прекалено нервно, за да яде. Лейди Даяна се нуждаеше от горещ посит — да я поуспокои. Господ да благослови нея, първия й сезон и първия й бал; не беше хапнала нищо цели два дена. Лорд Травис не можеше да намери новата си плисирана риза, без някой да му помогне. Лейди Ейми просто се нуждаеше от ободряване. Само тя от цялото семейство не можеше да отиде на бала, защото бе още малка — даже за бал с маски, където все едно нямаше да я познаят. Каква досада е да си на петнайсет!

От всички готвещи се за бала само лейди Реджина Аштън не беше дъщеря на лорд Едуард Малори. Тя беше негова племенница и първа братовчедка на многобройната му челяд. Разбира се, лейди Реджина си имаше прислужница да й носи каквото потрябва, но тя очевидно не го правеше, защото никой не бе виждал и двете повече от час.

Часове наред къщата бръмчеше като кошер от работа. Лорд и лейди Малори бяха почнали да се готвят много по-рано, защото бяха поканени за официалната вечеря, давана преди бала за шепа отбрани гости. Те тръгнаха преди малко повече от час. Двамата братя Малори щяха да придружават сестрите си и братовчедката. Това бе голяма отговорност за младежите — единият току-що завършил университета, а другият — все още студент.