Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 8

Реджи, както често я наричаха, можеше да избира между толкова много мъже, че то си беше за чудене. Даже беше смущаващо! Тя беше сигурна, че би могла да бъде щастлива поне с една дузина от тях. За две дузини си беше помислила, че се влюбва. Множеството просто не ставаха по една или друга причина. Но онези, които според Реджи бяха подходящи, вуйчовците й отхвърлиха.

Ох, тежко е да имаш четирима вуйчовци, които много те обичат! Тя май че ги обожаваше — и четиримата.

Джейсън, сега четирийсет и пет годишен, бе станал глава на семейството на шестнайсет години и бе поел отговорността за тримата си братя и за сестра си — майката на Реджи. Джейсън вземаше отговорностите си на сериозно. Понякога дори прекалено сериозно. Въобще той си беше сериозен човек.

Едуард бе пълна негова противоположност — веселяк, безгрижен и отстъпчив, с живо чувство за хумор. С една година по-млад от Джейсън, Едуард се бе оженил за леля Шарлът на двайсет и две години и беше изпреварил Джейсън значително. Имаше пет деца — три момичета и две момчета. Братовчедът Травис, деветнайсетгодишен, беше на възрастта на Реджи. От деца бяха играли заедно с единствения син на вуйчо Джейсън.

Мелиса, майката на Реджи, беше много по-малка от двамата си големи братя — с почти седем години. Но две години след нейното раждане бе роден Джеймс.

Джеймс бе „дивият“ брат; бе пратил всичко по дяволите и бе поел свой собствен път. Сега бе на трийсет и пет години. Името му не биваше даже да се споменава. За Джейсън и за Едуард той изобщо не съществуваше. Но Реджи си го обичаше въпреки ужасните му грехове. Липсваше й много и тя се срещаше с него тайно. За последните девет години го бе виждала само шест пъти. Последната им среща бе преди две години.

В интерес на истината Антъни бе любимият й вуйчо. Освен Реджи, Ейми и майката на Реджи само той имаше тъмната коса и кобалтово-сините очи на прапрабабата на Реджи. Шушукаше се, че тя била циганка. Никой от семейството не би потвърдил този скандален факт, разбира се. Може би Тони й беше любимец, защото беше безгрижен като нея.

Трийсет и четири годишният Антъни, изтърсакът на фамилията, й беше повече брат, отколкото вуйчо. Той беше и най-известният женкар в обществото, откакто брат му Джеймс бе напуснал Лондон. Колко забавно! Но докато Джеймс можеше да бъде безмилостен и по много неща приличаше на Джейсън, Антъни бе надарен с някои от качествата на Едуард. Той бе ослепително елегантен, скандален чаровник. Не даваше пет пари за мнението на когото и да било относно себе си, но по свой начин правеше всичко възможно, за да зарадва хората, на които държеше.