Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 5

Да имаше как да не е тъй! Тогава сърцето на Силина не би прескачало, щом той я погледнеше с тези амбърови очи. Тя бе решена да го заведе пред олтара — не само защото бе най-красивият мъж, когото някога бе виждала, но защото беше и четвъртият виконт Идън от Монтиът, на всичкото отгоре богат. Роден беше да заповядва и го знаеше. И показваше арогантно, че го знае.

Какво, за Бога, можеше да го задържи при нея? Трябваше да се намери начин, защото бе до болка очевидно, че той губи интерес към връзката им. Какво да направи, за да запали пламъка отново? Да язди гола през Хайд Парк? Да отиде при черните вещици, за които се говореше на ухо, че били виновни за оргиите? Да се държи по-скандално и от него? Да се появи при Уайтс или при Брукс? Това сигурно ще го шокира. В тези заведения се допускаха само мъже. Или да престане да му обръща внимание? Или даже… Ами да! Господи, ще му обърне гръб и ще отиде при друг мъж! Той ще умре! От суетност просто няма да понесе този удар! Това ще предизвика гнева и ревността му и той веднага ще пожелае тя да се омъжи за него.

Колкото повече мислеше Силина за това, толкова повече се вълнуваше. Това щеше да свърши работа. Трябваше да свърши. Да става каквото ще. Тя нямаше друг избор. Трябваше да опита. Ако не успее, няма да загуби нищо. Той й се изплъзваше и без това.

Силина се претърколи и се обърна към него. Той се беше опънал в цял ръст на дивана, както си беше с обувките, и с ръце под главата. Кани се да заспива в мое присъствие! Знаменито! За две години брак даже съпругът й не си го бе позволил! Да, налагаше се да вземе крайни мерки.

— Никълъс? — тихо го повика тя. Той отговори веднага. Поне не беше заспал. — Никълъс, напоследък мислих много за нашите отношения.

— Наистина ли, Силина?

Отегчението в гласа му я накара да трепне.

— Да — продължи храбро тя. — И стигнах до заключение. Липсва ти… топлина, така да се каже… Затова си мисля, че друг мъж би ме харесвал повече.

— Без съмнение.

Тя се намръщи. Дойде му прекалено добре.

— Е, напоследък имах няколко възможности да… те заместя в чувствата си и реших… — тя се поспря, преди да излъже, затвори очи и измънка: — Реших да използвам една от тях.

Силина почака няколко мига и едва тогава отвори очи. Никълъс не се бе преместил и един инч на дивана. Мина цяла минута, преди да се раздвижи. Седна бавно и погледът му я фиксира. Тя затаи дъх. Лицето му беше непроницаемо.

Той взе от масата празната си чаша и й я подаде.

— Мога ли да те помоля, скъпа?

— Да, разбира се. — Силина скочи да изпълни заповедта и даже не помисли, че той я кара да чака и че това е тиранично от негова страна.

— Кой е щастливецът?

Силина се стресна и разля коняк по масичката. Беше ли станал гласът му малко по-рязък или само така й се искаше?

— Той би искал да запазим в тайна нашите отношения. Трябва да ме разбереш. Няма да ти разкрия името му.

— Женен ли е?

Тя му подаде препълнената чаша, която преливаше благодарение на нервността й.

— Не. Имам основателни причини да мисля, че от тази връзка ще излезе нещо по-сериозно. Както казах, той просто иска да бъдем дискретни… засега.