Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 39

Трябваше да застрелят този виконт Идън от Монтиът, не да му дават това съкровище за жена. Мег никога не бе чувала за нещо толкова нечестно. Все едно да дадеш на някой джебчия чантата си и отгоре на това да му благодариш! Как могат да дадат нейната безценна Реджи на човека, който е виновен за срама й?

— Мег, ще слезеш ли долу да видиш дали не може да научиш нещо?

— Не. Няма да сляза.

— Тогава аз ще сляза.

— Ти също няма да слезеш. Ще си седиш тук. И ще продължиш да се тревожиш, щом ти харесва. Скоро ще ти кажат, че се е съгласил.

— Но проблемът е точно в това! — Реджи се тупна по коленете, за да бъде по-убедителна. — Той ще откаже!

Мег поклати глава.

— Не можеш да ме убедиш, че го искаш, моето момиче. Тъй че престани да се опитваш.

— Но това е вярно, Мег!

— Реджи, познавам те много добре. Ти представяш цялата история в добра светлина, преструваш се заради вуйчовците си, защото това изглежда е единственото решение.

— Глупости. — Реджи се изкикоти и избухна в смях. — Ти просто не искаш да признаеш, че съм лоша и че е срамота, дето искам мъж, с когото съм се запознала току-що.

Мег я погледна.

— Сега разбирам накъде биеш. Готова си на това, защото бързо ще си намериш съпруг и няма да се налага вече да търсиш. Признай си, моето момиче.

Реджи се ухили.

— Това е премията, да.

— Премия! — изръмжа Мег. — Това е единствената причина, заради която го искаш. Сигурна съм.

— Няма да говориш така, след като го видиш, Мег. Мисля, че съм влюбена.

— Ако вярвах на това, щях да сляза долу и да му целуна краката. Но ти си достатъчно умна, за да не се заблуждаваш, че си се влюбила след една среща.

— Така мисля. — Реджина въздъхна, но очите й светнаха. — Няма да чакаме дълго, Мег, скоро ще стане. Почакай и ще видиш.

— Надявам се, че няма да видя. Надявам се да не те видя омъжена за него. Това ще бъде най-лошият ден в живота ти. Ще си спомниш тези думи, в случай че стане.

— Глупости — отвърна Реджи.

— Просто запомни. Предупредих те!

— Няма да се оженя за нея.

— Добре. — Усмивката на Антъни бе направо злорада. — Бях против от самото начало.

— Стой мирен, Антъни — предупреди го Едуард. — Още нищо не е решено.

— Повтарям: няма да се оженя за нея — каза спокойно Никълъс. Едва успяваше да запази присъствие на духа.

— Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш защо? — гласът на Едуард също бе упражнение по спокойствие.

Никълъс изтърси първото нещо, което му дойде наум:

— Тя заслужава по-добра участ.

— Съгласен — вметна спокойно Антъни. — В нормална обстановка твоята кандидатура не би се обсъждала.

Едуард му хвърли усмирителен поглед и отново се обърна към Никълъс.

— Ако имаш предвид репутацията си, тя е всеизвестна. Аз съм първият, който ще признае, че е отблъскваща. Но сега тези неща трябва да се пренебрегнат.

— Ще направя момичето нещастно — каза бързо Никълъс с малко по-разпалено.

— Това е само предположение. Не познаваш Реджина толкова добре, че да знаеш кое ще я направи щастлива и кое — нещастна.

— Стига си го усуквал, негодник такъв! — каза Ребека. — Нямаш сериозни причини да не се ожениш за момичето и го знаеш. И е крайно време да се ожениш. Съвсем крайно време.