Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 41

— Не искам жена… никаква жена — каза рязко Никълъс.

— Вече няма значение какво искаш — отсече баба му, — щом си направил с едно невинно момиче нещо, което нейното семейство не може да пренебрегне като някои други. По дяволите, ти си късметлия, че те ти я дават!

— Бъди разумен, Ники — пропя Елинър. — Все някога ще трябва да се ожениш. Не можеш винаги да я караш както досега. А момичето е чаровно. Ще ти бъде чудесна съпруга!

— Не и за мен — каза той просто. В последвалата тишина у него проблясна надежда, но баба му я угаси.

— Ти никога няма да бъдеш мъж като баща си. Шляеш се по моретата две години, връщаш се да поживееш като пройдоха, прехвърляш отговорностите си на разни агенти и лакеи. За Бога, срамувам се да призная, че си мой внук! Чуй сега какво ще ти кажа: ако не се покаеш и не се ожениш за това момиче, можеш да забравиш, че се познаваме. — Тя се изправи с каменно лице. — Ела, Ели. Казах всичко, което имах да му кажа.

Лицето на Ребека остана студено и неумолимо, когато излезе от стаята, придружена от Ели. Но щом вратата се затвори след тях, тя се обърна към Елинър и разцъфна в широка конспиративна усмивка.

— Какво ще кажеш, скъпа? Мислиш ли, че трикът мина?

— Ти попрекали с това, че се срамуваш за него. Знаеш, че не е така. Ами че ти се наслаждаваш на тази лудория повече от него! Кълна се, Ребека, трябвало е да се родиш мъж!

— Да не би да не го зная? Тази негова малка лудория ни е пратена от Бога този път. Но не допусках, че ще се противи така.

— Настина ли? Знаеш защо не иска да се жени. Знаеш как се чувства. Ники не иска да лепне петното от раждането си на една нищо неподозираща жена. Той мисли, че не може да поиска ръката на момиче с добро име, макар положението му да не допуска да се ожени за момиче от по-нисък ранг. Решил е просто никога да не се жени. И ти го знаеш.

Ребека кимна нетърпеливо и каза:

— Затова тази ситуация ни е като дар Божи. Сега той ще бъде принуден да се ожени, и то в добро семейство. О, това никак не му харесва, но в крайна сметка ще остане доволен. Казвам ти, това момиче няма да се тръшка, ако някога узнае истината.

— Наистина ли мислиш така?

— Ако не мислех така, тя нямаше да бъде за него — каза решително Ребека.

Двете жени знаеха какво кара Никълъс да упорства, макар той да нямаше и представа, че знаят. За света Мириам бе негова майка. Тя често заплашваше, че ще разкрие истината публично. Денят, в който щеше да направи това, щеше да се превърне в негово освобождение от непрекъснатия страх от разкритието, че ще се превърне в парий. Беше се опитвал вече да живее по този начин. Искаше да го мислят за лош, за да свикне с отношението, което можеше да очаква, ако истината излезе наяве.

— Някой трябва да му каже, че няма да се случи нищо особено, ако истината действително бъде разкрита — каза Ребека.

— След всички тези години все едно никой няма да повярва.

— Защо не му кажеш ти? — попита Ели, макар да знаеше отговора.

— Не аз, скъпа. Защо не го направиш ти?

— О, не. — Елинър поклати решително глава. — Ник приема тези неща прекалено болезнено. — Тя въздъхна. — Говорили сме стотина пъти за това, Ребека. Пък и той най-после ще се ожени, ще миряса и ще има свое семейство.