Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 35

Беше се отказал да прави догадки какво значи всичко това. Разбра много добре какво иска Антъни Малори сутринта, но след като срещата не се състоя, вече не знаеше какво да очаква. Не можеше да престане да мисли за деловитата забележка на Дерек, че чичо Едуард ще го извика на дуел, но какво още искаха от него? По дяволите!

Реджи наблюдаваше тъмната карета от един прозорец на горния етаж. Нервността й прерастваше в ужас. Той нямаше да хареса това, което му беше приготвила. Не, по всяка вероятност не. Той сигурно се досещаше защо са го извикали тук. Иначе защо би се колебал да влезе?

О, вуйчо Едуард беше казал куп неща за лорд Монтиът и все подчертаваше, че тя трябва точно да знае с какво се захваща. Той познавал семейство Идън от години, бащата на Никълъс фактически му бил много добър приятел. И тъй, сега Реджи знаеше всичко, включително и историите с другите млади жени, които бил въвлякъл в скандал, защото били толкова слаби, че се поддали на чара му. Никълъс Идън бил безотговорен, нямал съвест, можел да бъде студен и арогантен, често избухвал. Тъй че чарът, който показвал пред дамите, не бил единственото му лице. Да, тя бе чула всичко това, но за неудоволствие на вуйчо Тони не бе променила решението си.

Реджи надничаше от прозореца на стаята на Ейми и благодареше на късмета си, че на втория етаж нямаше жива душа. Леля Шарлът бе събрала цялата си челяд и въпреки протестите им бе заминала с тях при някаква приятелка извън Лондон. Щяха да нощуват там. На Реджи бе разрешено да остане и така нямаше да се наложи да узнае съдбата си чак утре. Но тя трябваше да си стои на горния етаж и по никакъв начин не биваше да се намесва. Вуйчо Тони остана непреклонен по този въпрос. Даже ако чуеше самият ад да избухва, тя не биваше да слиза долу.

Поеха ръкавиците и шапката на Никълъс и го заведоха в гостната. Къщата го изненада — беше много по-голяма, отколкото изглеждаше откъм улицата. Той знаеше, че Едуард Малори има няколко деца; къщата бездруго бе достатъчно голяма, за да побере голямо семейство. Горните два етажа вероятно са заети все със спални, помисли си той, а партерът бе толкова голям, че можеше да помести и бална зала.

— Чакат ви, милорд — обяви икономът, когато стигнаха до вратата на гостната. Лицето на слугата бе напълно безизразно, но тонът му беше неодобрителен. Никълъс замалко не се засмя. Знаеше, че е закъснял.

Но когато икономът отвори вратата и я затвори след Никълъс, веселото му настроение изчезна напълно. На млечно-бял диван седеше неговата леля Ели — старата мома Елинър Марстън. До нея бе седнала Ребека Идън, ужасната му баба. В този момент тя изглеждаше готова да призове господния гняв да се стовари върху главата му.

Така значи. Бяха го привикали на съд. Две фамилии щяха да му четат конско — неговата и на Реджина. Учудващо за него бе само това, че не бяха повикали и „майка му“, Мириам. Как щеше да се зарадва!

— Значи най-после набра кураж да влезеш, хаймана такъв! — започна старата дама без предисловия.