Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 34

— Той не вижда нещата по този начин, Тони. Фактически аз съм сигурна, че ще откаже.

— Добре — Тони се усмихне и продължи да чисти пистолета.

— А, не — каза Реджи. — Трябва да ми обещаеш, че ще направиш всичко възможно, за да го убедиш, Тони.

— Добре — съгласи се той.

Усмихваше се така, че й се прииска да го удари. Познаваше прекалено добре тази усмивка.

— Искам вуйчо Едуард да бъде с теб, когато говориш с него — каза тя подозрително.

— Но твоят виконт скоро ще дойде тук, котенце — напомни й той.

— Тогава ела с мен при вуйчо Едуард. Остави на лорд Монтиът бележка да дойде довечера. — Тя развърза бавно шарфа и добави:

— Тони, мисля, че вуйчо Едуард трябва да види това, за до разбере колко е важно да вземе съгласието на Монтиът.

Лицето на Антъни потъмня.

— Ти ми каза, че той само те е целунал!

Тя завърза шарфа отново. Изглеждаше съвсем невинна.

— Е, това е резултатът от целувката, Тони.

— Как е посмял да остави печата си върху теб?

Реджи сви рамене, като избягваше грижливо погледа му.

— Мислиш ли, че вуйчо Едуард ще отдаде прекалено голямо значение на това и ще си помисли най-лошото? Предполагам, че той ще се почувства длъжен да осведоми вуйчо Джейсън. Не мислиш, че ще поискат да се избърза със сватбата, нали? Бих предпочела да почакам няколко месеца — просто за да бъда сигурна, че първото ми дете ще се роди след приличен интервал от време.

— Реджи, това е изнудване.

Тя разтвори широко тъмносините си очи.

— Така ли?

— Джейсън трябваше да намери катинар за задника ти, когато се разбра какъв талант за манипулиране на хората се развива у теб.

— Как можеш да говориш така? — ахна Реджи.

Той се засмя и поклати глава.

— Можеш да прекратиш спектакъла, котенце. Аз ще накарам по един или по друг начин твоя виконт да се ожени за теб.

Тя го прегърна, видимо доволна.

— И няма повече да се говори за убиване?

— Не по същество — въздъхна той. — От нас само Еди е способен да разсъждава логично и делово. Може би той ще пристигне с мотиви, които ще накарат този приятел да се съгласи без насилие. — Антъни се отпусна и тръгна да прибира пистолета.

— Ти каза, че Монтиът няма да се съгласи, Реджи. А когато човек е упорит, становището му може да се промени с убеждаване. Ти все още можеш да промениш своето решение, знаеш ли? — Той я гледаше настойчиво.

— Не. Колкото повече мисля за това, толкова повече смятам, че е правилно да направя точно така.

— Той може да те намрази за това. Мислила ли си за тази възможност?

— Да, може. Но аз ще поема риска. Не бих мислила за брак, ако не го привличах. Но той се опита да ме съблазни. Опита се! Не, той ще стане мой съпруг, Тони. Кажи на вуйчо Едуард и на вуйчо Джейсън, че няма да търся друг.

— Много добре тогава — отговори Тони, след това добави със строг поглед. — Но ти няма да сваляш този проклет шарф, чуваш ли? Няма смисъл моите братя да мислят за бъдещия си зет по-лошо, отколкото е необходимо.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Беше десет и половина вечерта. Никълъс седеше в каретата си пред къщата на Едуард Малори на площад Гроувнър. Беше закъснял с трийсет минути за срещата, но не помръдваше да излезе от каретата.