Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 32

— Изпратих човек до къщата му. Научих без труд адреса му тази сутрин. Той скоро ще дойде тук, за да обсъдим времето и мястото.

— Не, не, не!

Когато я погледна, очите й блестяха гневно.

— Чакай, Реджи… — започна той, но тя го изпревари.

— Това ли е твоят отговор на всичко? — Тя насочи показалец към оръжието в ръцете му. — Мислех, че снощи се разбрахме за това!

— Това беше преди лудорията на Монтиът да е станала обект на клюкарите. Или не ти е известно, че тази сутрин името ти е в устата на всички?

Реджи трепна, но каза спокойно:

— Зная. Току-що излязох от една стая, в която сума жени се надпреварваха да ми изказват съболезнования.

— И какво им каза?

— Е, не можех да отрека, че се е случило, защото кочияшът на лейди Едингтън видя всичко. Но все пак излъгах. Казах, че веднага са ме върнали обратно и че лорд Монтиът е разбрал веднага грешката си.

Антъни поклати глава.

— Но те не са повярвали. Нали?

— Ами… не — призна неохотно тя.

— Защото проклетият кочияш е чакал цял час, преди да те върне и всички го знаят. А за да се направи каквото говорят, че е било направено, не е необходим цял час. Твоите лъжи само показват, че имаш какво да криеш.

— Но това не е вярно!

— Откога истината има значение за страстните клюкари?

— О, Тони, какво да правя тогава? — извика отчаяно Реджи.

— Нищо няма да правиш. С помощта на семейството ще го преживееш. А той ще си плати задето е опетнил доброто ти име.

— Ти няма да го извикаш на дуел.

Очите на Антъни се свиха.

— Ако не го извикам аз, ще го направи Джейсън. И ще падне убит. Той не е стрелец като мен.

— Никой няма да бъде убит, Тони. — Реджи говореше така, сякаш всичко зависи единствено от нея. — Трябва да има някакво друго решение. Затова дойдох тук. Мислех, че ще закъснея и няма да те заваря, преди да си заминал. Как научи?

— Фактически бях тръгнал, но моят стар приятел Джордж ме повика и ме предупреди, че вече се е разчуло. Проклетият ми късмет ме накара да тръгна по-късно тази сутрин. Иначе щях да съм преполовил вече пътя до Глостър и горкият Еди щеше да се разправя сам с всичко това. Мога да си представя какво каша щеше да забърка.

— Поне нямаше да сграбчи най-близкия пистолет — дръзко отвърна тя.

Антъни се намръщи.

— Знае ли вече?

— Не. От сутринта се е затворил в кабинета си. Още е там. Леля Шарлът каза, че ще се опита да го пази в тайна от него колкото е възможно по-дълго. Мислех, че няма да имаш против…

— Страхливец. Не бива да се притесняваш за Еди, обаче. Джейсън е човекът, който може да вдигне голям скандал.

— Е, той поне няма да научи още известно време.

— Не разчитай на това, котенце. Той ще научи до довечера или най-късно утре. Какво си мислиш, че не те следи, когато си в грешния стар Лондон?

— Не ме следи!

— О, следи те и още как! — увери я Антъни. — За теб му докладваха редовно и когато беше из Европа. Нищо не убягва на Джейсън. Даже аз не съм защитен от всевиждащите му очи. Как мислиш, как научава толкова бързо за моите проклети затруднения?

Реджи изстена. Ставаше все по-лошо. Джейсън можеше да се окаже избухлив като Тони. Освен това той беше човек на твърдите принципи. Когато ставаше въпрос за чест, той бе неподкупен.