Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 119

Памела се обърна и излезе от стаята, преди Никълъс да успее да отговори. Той остана седнал и вторачен във вратата. Беше му отказано направо, без дори да е направил предложение. Ама че дързост!

Свирепо чувство за покровителство се надигна в него. С Реджи наистина ставаше нещо нередно! Той излезе от библиотеката с намерението да намери съпругата си и напълно да й се посвети, докато в къщата не остане нито един гост. Но когато излезе от библиотеката и погледна към входното фоайе, видя Силина Едингтън да слиза от каретата си. Вбесен, той отиде да намери Мириам.

— Забавно ми е да открия, че през всичките тези години си ме следила толкова отблизо — каза й той. — Каква привързаност! Разбира се, това ти е дало възможност да узнаеш точно кои хора не бих желал да видя.

— Нищо подобно — отговори тя с непроницаема усмивчица. — Съществуват много любезни хора, които смятат, че една майка трябва да е осведомена какво прави нейният син в порочен Лондон… и с кого. Не можеш да си представиш колко добри намерения трябваше да изслушвам и да изглеждам благодарна, когато дори не ме беше грижа дали така нареченият ми син се е удавил в Темза. — Тя го погледна с чиста омраза. — Да, информацията понякога се оказва полезна.

В очите на Никълъс проблесна гняв. Той се обърна и се насочи към стълбите, последван от доволния смях на Мириам.

— Не можеш цял уикенд да се криеш, лорд Монтиът — извика му тя презрително.

Никълъс не се обърна. Какво очакваше да направи злобната кучка, като бе поканила две от бившите му любовници в собствения му дом? И колко ли още изненади го очакваха, мили Боже?

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Гостната беше препълнена. Двайсетимата гости на Мириам бяха станали трийсет. Стаята за музика беше отворена и оттам се носеха звуци; някой подрънкваше на арфата. Трапезарията също беше отворена и продълговата маса беше подредена за студен бюфет. Гостите се движеха от стая в стая.

Силина Едингтън почти не се беше променила през годината, откакто Реджи не я бе виждала. Облечена в тоалет от розова коприна, който караше Реджи да се чувства като матрона в тъмносинята си рокля, Силина караше мъжете да слушат всяка нейна дума. Отвреме навреме тя се обръщаше към Реджи с доволно подсмихване:

— Засмей се, миличка. Все някой ден щеше да се случи.

Реджи се обърна към лейди Уейтли — нейна позната от години. Тя бе седнала на дивана до Реджи.

— Какво е щяло да се случи някой ден? — попита Реджи.

— Да се срещнеш с жените от миналото на мъжа ти, които са били толкова много.

— Ако имаш предвид Силина…

— Не само нея, скъпа моя. Също така и дукесата, както и онази курва Ричи, и госпожа Хенслоу, макар Ан Хенслоу да беше само увлечение, както ми казаха.

Погледът на Реджи се плъзна по всяка от жените, които спомена старата клюкарка; очите й се разшириха, когато попаднаха на Карълайн Симъндс — дукеса Уиндфилд, която бе изумителна красавица, само няколко години по-възрастна от Реджи. Дукесата седеше с показна скромност до един мъж на около осемдесет години. Той сигурно беше дук Уиндфийлд. Колко ли нещастна трябва да е младата жена с този стар съпруг, мислеше си Реджи.