Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 117

Тя въздъхна, като забеляза упорито стиснатите му устни.

— Може би. Но начинът, по който пренебрегваш горкото момиче въпреки всичко е нежелателен. Ами че аз не съм те чула да й кажеш една дума, откакто пристигнахме тук.

— Повече от една, уверявам те.

— О, ставаш непоносим, Никълъс! — Елинър продължаваше да говори с нисък глас. — Просто не искаш да признаеш, че си сгрешил, че имаш чудесна жена и нямаш никакви причини да не я обичаш.

— Наистина признавам това. Сега моята жена съжалява за това, че ме е избрала за съпруг. Казах й веднъж, че ще стане така. Неприятно нещо — додаде той, — да се окажеш прав за единственото нещо, за което си искал да грешиш.

Елинър го загледа с тъжен поглед как се отдалечава. Колко й се искаше да може да помогне. Но това той трябваше да разреши сам.

Много по-късно Никълъс влезе в дневната, която разделяше двете господарски спални и се сепна, когато видя Реджи да чете, свита на дивана. Тя беше облечена с яркосин сатенен халат, пристегнат в талията, съблазнително прилепнал към нежната й фигура. Черната й коса бе паднала около тънките рамене в чувствен безпорядък. Тя пусна книгата и го погледна.

Погледът й беше прикован в него. И с обичайната си сила го разтърси. По дяволите! Щеше да прекара още една нощ в мъчително мятане в самотното си легло.

— Мислех, че си си легнала. — Отчаянието правеше гласа му остър.

Реджи постави бавно книгата в скута си.

— Не бях уморена.

— Не можеше ли да четеш в своята спалня?

Тя успя да си придаде спокоен вид.

— Не знаех, че само ти можеш да използваш тази стая.

— Не е така, но ако се каниш да се излежаваш полуоблечена, прави го в леглото си — тросна се той. Той се мръщи насреща й още малко, сетне влезе в своята спалня.

Реджи седна. Толкова, нямаше повече да бъде на негово разположение. Какво я беше накарало да мисли, че ще успее да го съблазни? Единственото, което успя да събуди у него, беше гняв. Ще е добре да не го забравям, каза си тя.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА

— Направо обожавам къщата ти, Ники — възкликна Памела Ричи, когато го откри в библиотеката. — Толкова е… величествена! Майка ти беше тъй мила да ме разведе да я разгледам.

Никълъс се усмихна насила и не каза нищо. От всеки друг би бил горд да чуе подобна оценка за дома си. Но за тази сластна брюнетка беше научил нещо по време на бурната им двуседмична връзка преди няколко години, а именно, че рядко казва това, което мисли. О, тя беше във възторг от Силвърли, но със сигурност беше ядосана, че не е господарката на този дом.

Когато връзката им свърши, той научи от прислугата, че опустошила спалнята си в изблик на ярост. След това я беше виждал рядко. Памела винаги бе готова сърдечно да му се усмихне, но когато я хванеше неподготвена, оскърблението й избликваше.

Жените като Памела и Силина винаги стигаха до катаклизми с неговия буен нрав. В по-бурните си години той познаваше всички видове женски темперамент, но само с един той беше в истинска опасност и това бе с прекрасната Карълайн Симъндс. За щастие обаче тя се омъжи за стария дук Уиндфийлд. От три години Никълъс не бе виждал лейди Карълайн и болката от раздялата им отдавна бе преминала.