Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 116

— Всъщност не — отвърна Мириам. — Надявам се, че нямаш нищо против. Боя се, че поканите бяха изпратени точно преди да пристигнете. Не ви очаквах да се върнете у дома.

— Нито пък си очаквала аз да остана, сигурен съм в това — рече сухо Никълъс.

Елинър се намеси, преди да започне спорът:

— Смятам, че идеята е добра. Доста близо е до началото на сезона, но той едва ли ще започне до една седмица. На колко гости разчиташ, Мириам?

— Само около двайсетина. Но не всички ще останат да преспят.

— Това не е обичайният ти стил, мадам — коментира Никълъс. — Мога ли да попитам какъв е поводът?

Мириам обърна глава право към Никълъс, за да не може Уолтьр да види очите й.

— Трябва ли да има повод? — От очите й към Никълъс проблеснаха кинжали.

— Не. Обаче ако си започнала да харесваш многолюдни събирания, предлагам ти тази година да отидеш в Лондон и да им се радваш до насита. Дори можеш да използваш градската ми къща, която е толкова добре ремонтирана от жена ми.

— Дори не бих и помислила да оставя Силвърли без надзор — рече сковано Мириам.

— Уверявам те, мадам, че ще се насиля да остана тук и да се грижа за имението. Способен съм да го извърша, макар да ти харесва да мислиш другояче.

Мириам не се хвана на въдицата. Никълъс започваше да разбира, че тя не иска да се кара с него, когато сър Уолтьр е с тях. Каква чудесна ситуация. Какъв майтап! Но леля Ели се бе смръщила насреща му, а горкият Тирит изглеждаше смутен. Реджина, милата Реджина гледаше в чинията си и избягваше погледа му. Той въздъхна.

— Прости ми, майко. Не исках да кажа, че искам да се отърва от теб или че ти липсва вяра в собствения син. — Той се ухили, като видя, че тя се вцепени. Може би все пак му бяха останали някои малки удоволствия. — Разбира се, че ще си посрещнеш гостите. Убеден съм, че леля Ели и съпругата ми ще се радват да ти помогнат при организирането.

— Вече съм готова с всичко — рече бързо Мириам.

— Значи с това приключваме обсъждането, нали?

Никълъс се върна към храната си, а Реджи поклати глава.

Тя смяташе малките си битки с графинята под своето равнище, но винаги биваше провокирана. Но тази вечер Мириам не бе направила нищо, за да предизвика Никълъс. Защо се бе посветил на това да се държи неприятно?

Щом дамите оставиха господата да пият бренди, Реджи се оттегли в стаите си. Но Томас спеше, Мег беше в крилото на прислугата заедно с Харис, а и беше прекалено рано, за да си ляга. И въпреки това Реджи не искаше да слиза долу. Смущаваше се от това, че съпругът й я пренебрегва пред други хора.

Щом влезе в дневната, Никълъс забеляза отсъствието на Реджина и отиде при Елинър.

— Къде е тя? — попита рязко той.

— Каза, че се оттегля.

— Толкова рано? Да не е болна?

— Скъпи Ники, къде беше този интерес към жена ти, когато тя беше заедно с теб?

— Не ме наказвай, лельо Ели. Смятам, че достатъчно неща изтърпях.

— И въпреки това продължаваш да си все така опърничав — въздъхна Елинър. — Което само те прави нещастен, признай си.

— Глупости! — отвърна раздразнен той. — А ти не знаеш цялата история, лельо Ели.