Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 165

Тя се обърна и го дари с прелестна усмивка.

— Да, струва ми се. Какво стана с музиката?

45

Въпросът на Мегън послужи като сигнал за възобновяване на разговорите и само след миг цялата зала отново бръмна като кошер. Един поглед на Девлин към оркестъра бе достатъчен на музикантите да подемат валс — наистина, малко нестроен в началото, но докато Девлин издърпа съпругата си на дансинга, мелодията и ритъмът вече бяха коригирани.

— Не можеш да си представиш колко пъти съм искал да направя това, което ти направи току-що — призна й той, когато край тях се завъртяха и други двойки. — Благодаря ти.

— За мен бе удоволствие.

— Не се съмнявам — ухили се Девлин. — Сега всички във висшето общество ще се побъркат от любопитство, чудейки се каква е причината, за която намекна.

— Е, и?

— Значи ти харесва да предизвикваш такъв фурор?

— Не, но ти ме помоли да не я компрометирам и аз те послушах. Ако не ме беше помолил, щях да направя много повече от това просто да я притесня, Девлин. Надявам се, че го съзнаваш.

— О, да съзнавам го, както, впрочем, и всички останали. Така че не се изненадвай, ако за известно време хората край теб млъкнат като риби. Просто ще са твърде уплашени, че могат да те засегнат с нещо.

— Не забелязвам ти да имаш такъв проблем.

— Няма и да забележиш. Смятах, че сме се разбрали по въпроса: аз никога не оставам длъжен.

— Струва ми се, че въпросът, по който се бяхме разбрали, бе за твоята дързост. И като стана дума за дързост, моята напоследък нещо липсва.

— Как можеш да го кажеш след това, което направи току-що?

Тя сви рамене.

— Това беше ярост, а не дързост. Виж, има нещо, което отдавна искам да ти кажа, но все отлагам.

Девлин изтръпна, припомняйки си последното нещо, което Мегън му бе съобщила след подобни колебания. Затова каза натъртено:

— Не желая да го чувам.

— Не желаеш? — възкликна тя. — Е, ще го чуеш. Ще имам бебе.

Това го свари напълно неподготвен.

— Ти каза, струва ми се, че не е много вероятно това да се случи два пъти подред.

— Изобщо нямам представа дали е така. Но това е бебето, което щях да имам и преди.

Това вече наистина го свари неподготвен. Девлин забави стъпка и накрая съвсем спря в ъгъла на дансинга.

— Тогава… ти си ме излъгала?

— Да, но имах основателна причина.

— Спомням си твоята основателна причина, Мегън — хладно отговори той. — Това означава, че си искала да анулирам брака ни, въпреки че си носела моето дете в утробата си. Наистина, щеше да ме напуснеш, въпреки че си носела моето дете в утробата си!

Тя потръпна от яростта в инак тихите му думи.

— Тогава не разсъждавах от тази гледна точка. Единственото, което знаех, бе че те правя нещастен.

— А дали всъщност не си си мислела точно обратното? Не, не ми отговаряй. Още само една твоя дума и скандалът, който цяла вечер се опитваме с толкова усилия да избегнем, в крайна сметка все пак ще избухне. Имам нужда от питие, по дяволите.

И Девлин бързо се отдалечи. Във всеки друг случай Мегън не би оставила нещата така, би извикала нещо след него, за да го накара да се върне. Но сега не можеше да го направи. Неколцина души вече бяха вперили погледи в нея и вероятно се чудеха на втрещената й физиономия.