Читать «Ако кралят не хареса комедията» онлайн - страница 14

— Ричард, някога Дук на Глочестър, на вашите услуги!

Уил усети как сърцето му падна в петите. Той се олюля. Трябваше веднага да разбере: красивите черти на Плантагенет бяха отпечатани толкова ясно на това лице, както думите върху проклетия ръкопис. Крал Ричърд, чието кратко царуване бе последвано веднага от това на покровителите му Тюдорите — „от всички вертепи в града той избра да влезе в моя“, помисли си той, като перефразира един стих, който един от героите непрекъснато повтаряше, за да подчертае едно нещастно съвпадение. За това, че дълбоко го обиди, кралят щеше да смаже главата му с мощния боен чук. Уил щеше да се събуди при някой граалов камък далеч оттук, далеч от всичко, което бе направил за почти три десетилетия. Той почти щеше да се разреве за всичките си разбити мечти, мислейки си как отново ще трябва да започне, навярно на милиони мили оттук. Или по-лошо, Ричард щеше да го задържи тук, докато триумвирата и стражарите разберат, че птичките са отлетели и са го оставили да отговаря на въпросите им. Но вродената му почит към короната на Англия все още не бе изчезнала: всичко, което можеше да направи, бе да отговори и да чака последиците. Той се поклони ниско.

— Господарю мой — каза той.

— Ш-шт — прекъсна го Ричард с един жест. В очите му гореше вътрешния огън, който Шекспир много пъти бе виждал в очите неговата велика внучка Елизабет и потрепери от страх. — Значи аз съм нещо уродливо, извратено и гадно, така ли, сър? Значи аз съм един зелен паяк, една противна, гърбава крастава жаба? Откриваш ли и най-малкия признак за гърбица тук?

Той обърна мускулестия си гръб към Уил. С изключение на набъбналите мускули на дясното рамо и ръка, което несъмнено бе причинено от чука, който носеше, тялото беше така сложено, като на всички други мъже на Земята или на Речния свят.

— Не, сър — призна смирено и кротко Уил. — Не откривам.

Ричард се обърна и кимна, едно леко накланяне на главата.

— Просто бих желал да си изясним фактите. Благодаря ти. Също така нищо от другите проклятия, с които ме обсипа, не е вярно. Хубаво и вълнуващо представление този следобед, господин Шекспир. Аз самият доста мразя копелето. Капоне искаше да ме оскърби, но аз съм по-предвидлив, колкото той не е и сънувал. Елате някой път надолу по Реката към Боуърсмарч. Ще бъдете добре дошли.

Той погледна през рамото на Уил.

— А сега ти по-добре върви, човече. Хвърлих парчета плат върху камерите за наблюдение, но те скоро ще съберат две и две, както аз направих и ще се втурнат да преследват теб и трупата ти. Пазачите на кея — той сбърчи лице — са мъртви. Ще задържа другите за малко. Върви!

— Господарю мой, благодаря — каза Уил. Знаеше, че бръщолеви нещо, но шок след шок бяха разхлопали дъските му.

— Върви! — нетърпеливо каза Ричард. Той измъкна чука и се обърна с лице към портата като изтласка Уил зад себе си.

Уил не се нуждаеше от друга покана. Побягна.

Подвижното мостче на „Град Лондон“ вече беше вдигнато, но Ървинг и Аристофан хвърлиха на Уил едно въже, което се приземи на кея, като бавно се влачеше, докато корабът се отдалечаваше. Уил се втурна покрай разпръснатите тела на стражите на Капоне и го сграбчи, преди въжето да стигне до края си. Той скочи във водата и ги остави да го изтеглят на борда след като обърнаха платната по посока на вятъра.