Читать «Хари Потър и реликвите на смъртта» онлайн - страница 6

Джоан Роулинг

Веселбата нарасна, Драко Малфой погледна изплашен към баща си, който обаче сведе поглед към скута си. Обърна се към майка си и тя едва-едва поклати глава в знак на отрицание, а сетне продължи да изучава с поглед отсрещната стена.

— Достатъчно! — изсъска Волдемор, милвайки разгневената змия. — Достатъчно!

Смехът мигновенно секна.

— Много от най-старите ни семейства стават заразни след време… — каза той, докато Белатрикс го гледаше, без да си позволи дори да мигне. — Трябва да прочистите вашето, за да бъде здраво! Да изрежете болните части, които заплашват здравето на останалите.

— Да, господарю — прошепна Белатрикс, а в очите й плувнаха сълзи от благодарност. — При първа възможност!

— Ще я имаш! — каза Волдемор. — Както в семейството ти, така и в света… ние ще премахнем тази болест, която заразява всички ни, докато не остане само чиста кръв…

Волдемор вдигна пръчката на Луциус Малфой, насочи я право към бавно въртящата се фигура над масата и замахна леко. Фигурата се съживи с болезнен стон и започна да се бори с невидимите си окови.

— Разпознаваш ли гостенката ни, Сивиръс? — попита Волдемор.

Снейп вдигна очи към тялото, което висеше надолу с главата и Смъртожадните последваха примера му. Сега всички наблюдаваха пленничката, сякаш им беше дадено разрешение, за да бъдат любопитни. Докато се обърне към светлината от огъня жената се опита да проговори и думите й прозвучаха с дрезгав и изплашен глас:

— Сивиръс! Помогни ми!!

— А, да… — каза Снейп, докато затворничката бавно отново се обърна с гръб към тях.

— Ами ти, Драко? — попита Волдемор, милвайки главата на змията със свободната си ръка.

Драко поклати рязко глава. Сега след като жената се беше събудила, той не можеше да я погледне повече.

— Не си ли учил нейния предмет? — попита Волдемор. — За тези от вас, които не знаят, тази вечер съм поканил при нас Черити Бърбейдж, която доскоро преподаваше в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“.

Чуха се кратки възклицания около цялата маса. Гърбава жена с остри зъби се изкикоти.

— Да… Професор Бърбейдж преподава на децата на вещици и магьосници всичко за мъгълите. Как те не са толкова различни от нас и т.н.

Един от Смъртожадните се изплю на пода. Черити Бърбейдж се завъртя отново към Снейп.

— Сивиръс… Моля те… моля те!

— Тишина!! — изкомандва Волдемор и с едно леко трепване на пръчката на Малфой, Черити млъкна, сякаш й бяха запушили устата. — Явно недоволна от това, че замърсява и опорочава мозъците само на магьосническите деца, миналата седмица професор Бърбейдж е написала пламенна статия в защита на мътнородите в „Пророчески вести“. Тя твърди, че магьосниците трябвало да приемат тези крадци на тяхното познание напълно спокойно и че намаляването на чистокръвните било доста желано… накратко — тя иска да се сродим с мъгъли и без съмнение, върколаци…

Този път никой не посмя да се засмее, защото личеше, извън всякакво съмнение, че в гласа на Волдемор прозвучава нотка на гняв и презрение. За трети път Черити Бърбейдж се обърна към Снейп. Сълзите се стичаха от очите в косата й. Снейп я погледна безчувствено, докато тя се въртеше отново и отново към него.