Читать «Хари Потър и реликвите на смъртта» онлайн - страница 5

— Нищо подобно, господарю!

— Каква лъжа, Луциус…

Противният глас сякаш продължи да съска, дори след като злата му уста се беше затворила. Един или двама от магьосниците едва сдържаха да не потръпнат, докато съскането ставаше все по-високо, защото нещо тежко се чуваше как се плъзга по пода под масата.

Една огромна змия се появи и пропълзя бавно по стола на Волдемор. Изправи се внушителна и сякаш безкрайна, а после започна да се увива около раменете на Волдемор. Вратът й беше с дебелината на бедро, а очите й — с напречни процепи за зениците, които не примигваха. Волдемор помилва разсеяно създанието с дългите си, тънки пръсти, но все още гледаше в Луциус Малфой.

— Защо ли семейство Малфой изглежда толкова нещастно сред свои хора?… Нима завръщането ми и идването ми на власт не е това, което открито заявявахте, че желаете от толкова много години?

— Разбира се, господарю! — каза Луциус Малфой. Ръката му потрепери, когато избърса потта от долната си устна. — Желаехме го и продължаваме да го желаем!

От лявата страна на Малфой, жена му кимна странно и вдървено, а очите й бяха вперени в змията, увита около Волдемор. От дясно синът му Драко, който се бе втренчил в тялото над тях, погледна бързо към Волдемор, но веднага отмести погледа си, сякаш ужасен да осъществи очен контакт.

— Господарю — каза тъмна жена от средата на масата, чиито глас беше изпълнен с патос. — Чест е за нас, че сте тук, в семейното ни имение. Няма по-голямо признание от това!

Тя седна до сестра си, с която по нищо не си приличаха. Не беше само външния вид — черна коса и тежки клепачи, но и поведението, маниерите. Докато Нарциса стоеше скована и притихнала, Белатрикс се наведе напред към Волдемор, защото само с думи не можеше да демонстрира желанието си за близост.

— Няма по-голямо признание… даже сравнено с щастливото събитие, което, както чух, се състояло тази седмица в семейството ви? — каза Волдемор.

Тя го зяпна с отворена уста, очевидно объркана.

— Н-н-е знам за какво говорите, господарю…

— Белатрикс, говоря за племенницата ти. Вашата и тази на Нарциса. Тя току-що се омъжи за върколака Ремус Лупин. Трябва да сте горди!

Около масата избухна подигравателен смях. Повечето хора се обърнаха един към друг и размениха весели погледи, други удариха по масата с юмруци. Огромната змия, очевидно не понесе шумотевицата, затова отвори широко паст и изсъска злобно, но смъртожадните не я чуха, защото бяха развеселени от унижението на Белатрикс и семейство Малфой. Лицето на Белатрикс, което преди секунди беше изпълнено с щастие, сега погрозня и стана мораво.

— Тя не е наша племенница, господарю! — изкрещя над леещото се веселие. — Ние — Нарциса и аз — никога не сме се виждали със сестра ни, откакто се омъжи за този мътнород. Това дете няма нищо общо с нас, нито пък ние със звяра, с когото е решило да се свърже!

— Какво ще кажеш, Драко? — попита Волдемор и въпреки че гласът му бе тих, се разнесе ясно над присмеха и подигравките. — Ще бъдеш ли бавачка на вълчетата?…