Читать «Хари Потър и реликвите на смъртта» онлайн

Джоан Роулинг

Хари Потър и реликвите на смъртта

ВНИМАНИЕ!

ТОВА Е ЛЮБИТЕЛСКИ НЕКОМЕРСИАЛЕН ПРЕВОД, ПРАВЕН ЕЙ-ТАКА, НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ИЗПИТАНИЕ НА ЕКИПА И НЕЗАСЯГАЩ НИКОГО! ПРЕДОСТАВЕН Е С ДОБРОВОЛНИТЕ УСИЛИЯ НА ХОРА-ЕНТУСИАСТИ, ПО-ДОБРИ И ЧОВЕЧНИ ОТ ДРУГИ… НЕКА ДОКАЖЕМ, ЧЕ НЕ ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ Е САМО И ЕДИНСТВЕНО ПАРИ…

Глава първа

ВЪЗХОДЪТ НА ТЪМНИЯ ЛОРД

Двамата мъже се появиха сякаш от нищото, на сантиметри един от друг върху тясна и осветена от луната алея. За момент останаха неподвижни, с магически пръчки насочени един срещу друг, но след като се разпознаха, прибраха пръчките под мантиите си и закрачиха заедно надолу по алеята.

— Новини? — попита по-високият от двамата.

— Най-добрите! — отвърна Сивиръс Снейп.

От ляво алеята беше обрасла с диви калини, но от дясно беше засаден добре поддържан жив плет. Докато двамата мъже пристъпваха, дългите им мантии се развяваха около краката им.

— Помислих, че може би съм закъснял — каза Яксли, на когото грубите черти ту се виждаха, ту не, заради листата на дърветата, които едва пропускаха лунната светлина. — Беше по-сложно, отколкото го очаквах, но се надявам, че ще остане доволен. Мислиш ли, че ще го приеме добре?

Снейп кимна, но само толкова. После двамата завиха надясно по един широк път, който ги отведе извън алеята. Никой от тях не забавяше крачката и после тихо двамата вдигнаха ръцете си като за поздрав и преминаха през тъмната метална ограда, сякаш бяха призраци. Тисовият плет заглушаваше стъпките им. Наблизо нещо прошумоля и Яксли отново извади пръчката си, насочвайки я над главата на спътника си, но причината за шума се оказа снежно бял паун, който се разхождеше наперено и величествено върху плета.

— Винаги се е оправял добре тоя Луциус. Пауни… — кисело подметна Яксли и пъхна пръчката си обратно под наметалото.

Величествено имение израстна от тъмнината в края на пътя. Светлини проблясваха в диамантено оформените прозорци на долния етаж, а някъде, в тъмната градина отвъд живия плет, се чуваше ромоленето на фонтан. Камъчетата под обувките им почукваха едно в друго, докато Снейп и Яксли бързаха към входната врата. Тя се отвори навътре с приближаването им, въпреки че не се забелязваше човек, който да я е отворил.

Коридорът беше голям, слабо осветен, но разкошно декориран, с величествен килим, покриващ почти целия каменен под. Любопитни очи от бледите лица върху портретите на стените проследиха Снейп и Яксли, докато минаваха по коридора. Двамата се спряха пред тежка дървена врата, която водеше в следващата стая, поколебаха се само за миг, след което Снейп натисна бронзовата дръжка. Гостната бе пълна с хора, които мълчаха и бяха седнали около дълга и безукорно полирана маса. Мебелите, които друг път заемаха мястото й, сега бяха скупчени по ъглите на стаята. Осветлението беше слабо и идваше от огъня на красива камина, чиито плочки бяха от позлатено огледално стъкло. Снейп и Яксли не посмяха да пристъпят веднага, а го направиха едва след като очите им привикнаха на сумрака в стаята. Именно липсата на светлина привлече погледите им нагоре, към най-странното нещо в цялата стая. Една очевидно в безсъзнание човешка фигура висеше надолу с главата над масата, въртейки се, сякаш окачена на невидимо въже и отразена в огледалата на камината и полировката на масата. Никой от присъстващите не гледаше нагоре, освен блед рус младеж, който стоеше точно до фигурата. Изглежда сякаш не можеше да спре да хвърля поне един поглед към нея всяка минута.