Читать «Кид» онлайн - страница 62

— Детето от афиша „ТЪРСИ СЕ“ те е спасило от бандата?

— Съгласен съм, че изглежда глупаво, но точно това е, което се случи.

— Какво ще правиш сега?

— Ще се оправя и отново ще търся бандата. — Очите му се отклониха към пода. — Защо се бави закуската ми?

— Аз ще отида да видя — каза Юлали.

Когато тя излезе, Джейк се опита да си спомни всичко, което можеше, за засадата и спасяването си. Имаше ли наистина един апах в пещерата или той си го беше представил? Той си спомни яростния поглед в сините очи на Кид, когато разказваше, как Бандата Калуун е убила! Неговия чичо.

Сините очи на Кид.

Ето къде беше видял очите на Анабет Смит. Очите на Кид Калуун имаха същия проклет цвят. Това бе странно съвпадение. Или не?

Джейк присви очи. Анабет Смит. Дяволски подозрително презиме.

И същото гладко, бяло лице.

И най-проклетото свидетелство от всички. Той си спомни как Кид Калуун говореше в момент на вълнение и чу същите думи от устата на Анабет Смит.

Кучи син!

Джейк се намръщи. Ако беше прав, Кид Калуун не бе това, което изглеждаше. Нито пък Анабет Смит. Възможно ли е те да са една и съща личност? Не можеше да го повярва. Кид Калуун беше известен с бързината на пистолета си. Непохватната Анабет Смит не можеше никога…

Ами ако нейната несръчност е фалшива? Той си припомни как я държеше за кръста и колко строен беше той под широката рокля. Чудеше се какво може да намери под кърпата за глава на Анабет Смит. А също и под шапката на Кид Калуун.

Джейк поклати глава при тези странни мисли. Правеше от мухата слон. Анабет Смит просто имаше очи със същия цвят, като тези на Кид Калуун. Щеше да е по-добре, ако се концентрираше върху оздравяването си.

Той свали крака от леглото. Чувстваше се слаб като еднодневно бебе. Застави се да пресече стаята до торбите си, в които намери дълги чисти долни гащи и друг чифт Левис. Нямаше сила да се изправи и да ги обуе, така че се върна обратно на леглото и поседя там за малко да си почине. Успя да навлече дългите гащи и тъкмо намъкваше джинсите, когато един глас от вратата го прекъсна.

— Какво, по дяволите, правиш?

Джейк погледна и видя Анабет на вратата с поднос храна.

— Обличам се. — Той методично закопча отпред джинсите. Опита да се отпусне с цялата си тежест върху болния крак и сдържа един стон, когато кракът колабира под него. Изруга тихо, опита се отново и пак не успя. Стисна разочаровано зъби.

— По дяволите.

Анабет остави подноса с храната на масата до вратата и отиде до Джейк, за да му помогне да вдигне крака си отново на матрака.

— Ти трябва да лежиш.

Джейк забеляза, че тя ни най-малко не е непохватна, а фактически се движеше бързо и грациозно. Разбира се, очилата й се бяха плъзнали на върха на носа, така че можеше да вижда над тях.

— Защо не си починеш един ден? — каза тя, гледайки го строго.

— Нямам и ден за губене — отговори Джейк. Той трябваше да намери Кид Калуун и златото на Сам. — Донеси онзи поднос тук. Гладен съм.

Анабет го гледаше.

Джейк също я погледна и тя бързо бутна нагоре очилата, за да скрие очите си. Той я наблюдаваше внимателно и разбра, че сега тя не виждаше нищо. Анабет се удари с коляно в таблата на леглото, докато отиваше за подноса и промърмори нещо, което той не можа да чуе добре.